По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Трето и последно повикване за пътниците на Полет 726 до Ленинград.
Хари окачи слушалката, като се мъчеше да си спомни точните думи на Себ. "Помагам на мама да празнува. Ще ида да я извикам, за да ти каже сама добрата новина". А гласът на Ема беше радостен. Явно бе спечелила гласуването, реши Хари. Въпреки това се поколеба за момент.
— Последно повикване. Мистър Хари Клифтън да бъде така добър да се яви на трети изход.
— Какво празнуваме? — попита Ема.
— Не знам — каза Себ. — Но ще измисля нещо, докато татко се върне от Русия. А сега трябва да се съсредоточим върху по-належащите проблеми.
— Не можем да направим нищо преди делото да е приключило.
— Майко, трябва да престанеш да действаш като гърлскаут и да започнеш да мислиш като Мелър и Нолс.
— И какво си мислят те в момента?
— Че планът им не би могъл да се осъществи по-добре от това. Отървали са се не само от теб, но и от трима от най-доверените ти поддръжници.
— От трима почтени мъже — отсече Ема.
— Също като Брут, а виж какво е станало с него.
— Иска ми се да бях останала в залата, когато адмирал Съмърс…
— Пак облече скаутската униформа, майко. А сега я разкарай и слушай внимателно. Първата ти работа е да се обадиш на адмирал Съмърс, Боб Бингам и мистър Диксън и да им кажеш в никакъв случай да не напускат борда.
— Но те си излязоха, Себ. На Нолс и Мелър изобщо не им пука защо са го направили.
— Но на мен ми пука, защото това са три гласа, които ще жертваме заради един безсмислен жест. Ако останат в борда, с теб, мен и Добс ще имаме шест гласа срещу техните пет.
— Но аз няма да се върна на председателското място до края на делото. Забрави ли, че се оттеглих?
— Не. Не си. Просто си излязла от срещата. Така че можеш да се върнеш, защото ако не го направиш няма да си председател след делото, независимо от изхода му.
— Ти си коварен тип, Себастиан Клифтън.
— И докато Мелър и Нолс не се усетят, още имаме шанс. Но първо имаш да проведеш четири разговора, защото Мелър и Нолс ще приемат поражението само ако спечелим всеки глас. Повярвай ми.
— Може би ти трябва да станеш председател — каза Ема.
— Всяко нещо с времето си, майко. А сега искам веднага да се обадиш на адмирал Съмърс, защото той сигурно вече е написал оставката си. Да се надяваме да не я е пратил.
Ема вдигна телефона и започна да прелиства указателя на буквата С.
— И ако не ти трябвам, ще съм в библиотеката, защото имам международен разговор.
В единайсет без пет Ейдриън Слоун стоеше в лобито на "Фартингс Банк". Никой не помнеше досега председателят да е слизал да посрещне гост.
Бентлито на мистър Бишара спря пред банката четири минути по-късно и портиерът се втурна да отвори задната врата на колата. Докато Бишара и двамата му колеги влизаха в сградата, Слоун пристъпи напред да го посрещне.
— Добро утро, мистър Бишара — каза той, докато се ръкуваха, — Добре дошли във вашата банка.
— Благодаря, мистър Слоун. Сигурен съм, че помните адвоката ми мистър Морленд и главния ми счетоводител мистър Пири.
— Разбира се — каза Слоун и стисна ръцете на двамата. После поведе гостите към чакащия ги асансьор, а служителите послушно заръкопляскаха, за да приветстват новия президент.
Бишара отвърна с лек поклон и се усмихна на тримата млади портиери зад рецепцията.
— Точно там започнах банковата си кариера — каза той на Слоун, докато влизаха в кабината.
— А сега ще станете собственик на една от най-уважаваните финансови институции в Сити.
— Ден, който очаквам с нетърпение от много години — призна Бишара. Изявление, което изпълни Слоун с още по-силна увереност, че може да продължи с промяната на плана.
— Ще отидем в заседателната зала. Документите по офертата са готови и очакват подписа ви.
— Благодаря — каза Бишара, докато излизаше в коридора.
Когато влезе в заседателната зала, директорите на борда станаха като един и го изчакаха да заеме мястото си начело на масата, след което седнаха отново. Иконом му поднесе чаша от любимото му турско кафе, черно и вряло, с две бисквити "Маквити", които също му бяха любими. Нищо не беше оставено на случайността.
Слоун седна в другия край на масата.
— Мистър Бишара, позволете от името на борда да ви посрещна с добре дошъл във "Фартингс Банк". С ваше позволение ще ви запозная с процедурата за размяна на собствеността.
Бишара се усмихна, извади писалката си и я сложи на масата.
— Пред вас има копия от офертата, одобрени от адвокатите ви. Двете страни направиха малки поправки, но нищо съществено.