По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Минаваме към втора точка — каза секретарят на компанията. — Избор на дата за пускане на вода на "Балморъл" и откриване на резервации за първото му плаване до Ню Йорк.
— Преди да минем към втора точка — каза Мелър, докато се изправяше да произнесе друга добре подготвена реч, — смятам за свой дълг да напомня на борда, че на мисис Клифтън ѝ предстои изключително неприятно дело, което вече привлече значителен медиен интерес. Разбира се, всички се надяваме и очакваме нашата госпожа председател да обори сериозните обвинения, повдигнати срещу нея. Ако обаче лейди Вирджиния Фенуик успее да докаже обвиненията си, ясно е, че мисис Клифтън ще трябва да обмисли положението си. Предвид това смятам, че би било подходящо тя временно — повтарям, временно — да се оттегли от поста председател, докато делото не приключи. — Направи дълга пауза и изгледа поред всеки от директорите, след което добави: — Надявам се, че няма да е нужно да призовавам за гласуване по този въпрос.
Ема усещаше, че ако се стигне до гласуване, бордът ще се съгласи с предложението на новия заместник, може би с едно или две изключения. Така че си събра нещата и мълчаливо напусна помещението.
Мелър се канеше да седне на мястото ѝ, когато адмирал Съмърс се изправи, изгледа го като командир на немска подводница и заяви:
— Toва не е бордът, в който влязох преди двайсет години, и вече не искам да бъда част от него.
И излезе. Боб Бингам и Дейвид Диксън го последваха.
След като вратата се затвори, Мелър се обърна към Нолс и каза:
— Не бях предвидил този бонус.
Себастиан Клифтън
1970
33
— Какво да кажа на баща ти, когато се обади да ме пита как е минала срещата на борда?
— Истината. Ще очаква точно това.
— Но ако го направя, ще зареже всичко и ще тръгне направо насам.
— Защо, къде е той?
— На "Хийтроу". Чака полета си до Ленинград.
— Нетипично за него да заминава, когато…
— Аз съм виновна. Казах му, че е невъзможно да изгубим гласуването, и той ми повярва.
— И нямаше да изгубим, ако бях дошъл навреме.
— Така е. Може би щеше да е по-разумно да дойдеш още снощи — каза Ема.
— А ако ти беше послушала съвета ми, нямаше да се стигне дотук — озъби се Себ.
За известно време замълчаха.
— Важно ли е това пътуване на татко до Ленинград?
— Точно толкова важно, колкото беше гласуването за мен. Готви се за него от седмици и ако не замине сега, няма да има друг шанс дълго време, ако изобщо има. Както и да е, ще отсъства само два дни. — Ема погледна сина си. — Може би е по-добре ти да вдигнеш, когато позвъни.
— И какво да му кажа? — попита Себ. — Ако попита как е минала срещата, ще трябва да му кажа истината, иначе никога повече няма да ми има доверие. — Той спря колата пред Имението. — По кое време каза, че е най-вероятно да позвъни?
— Самолетът му излита в четири, така че предполагам, че ще звънне някъде към три.
Себ си погледна часовника.
— Не се безпокой. Дотогава ще измисля нещо.
Не беше нужно да регистрира багажа си, защото бе взел само малък сак. Знаеше точно какво трябва да направи от момента на кацането и щеше да има предостатъчно време да изпипа подробностите на плана си по време на дългия полет. Ако се беше случило невъзможното и Ема бе изгубила гласуването, това нямаше да има значение, защото щеше да вземе следващия влак обратно за Бристол.
— Първо повикване за пътниците на Полет 726 до Ленинград. Моля отидете на изход номер три.
Хари тръгна към най-близкия телефон. Набра домашния си номер и пъхна достатъчно монети, за да може да разговаря три минути.
— Бристол 4313 — каза глас, който Хари позна веднага.
— Себ, здрасти. Какво правиш у дома?
— Помагам на мама да празнува. Ще ида да я извикам, за да ти каже сама добрата новина.
— Второ повикване за пътниците на Полет…
— Здрасти, скъпи — рече Ема. — Толкова се радвам, че се обади, защото…
Връзката прекъсна.
— Ема, чуваш ли ме?
Нямаше отговор.
— Ема? — отново опита Хари, но пак не получи отговор, а нямаше достатъчно монети за второ обаждане.