Чистота
- Автор: Франзен Джонатан
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Чистота». Краткое содержание книги:
Благодарение на връзките си в Пентагона, с някои от които се познаваше още от „Поуст“, тя беше сглобила в груби очертания картинката на случилото се в Албакърки. Да, десет бойни глави В61 са били прехвърлени в Амарило за рутинна поддръжка и подмяна на електрониката. Да, една от тях се е оказала кух учебен макет, съхраняван обикновено в базата близо до истинските бомби и използван при обучението на екипите за бързо реагиране. Да, баркодовете и микрочипът са били подменени. Да, за период от единайсет дни истинската бойна глава е била в неизвестност и навярно се е намирала в зле охранявана барака. Да, хвърчали са глави. Да, сега се знаело къде е бойната глава във всеки един момент и тя била „изцяло обезопасена“. Не, Военновъздушните сили няма да предоставят никакви подробности за кражбата, нито да разкрият самоличността на извършителя.
– Няма такова нещо като „изцяло обезопасена“ – каза ѝ Ед Кастро, експерт по ядрените оръжия в университета „Джорджтаун“. – Обезопасена да не избухне, ако я удариш с чук – разбира се. Обезопасена да не допусне свалянето на кодиращото устройство – вероятно. Освен това подозираме, че последните поколения бомби „унищожават“ съдържанието си, ако бъде направен опит да бъдат разкодирани. Само че тези от средата на периода като В61 са отвратително простички в същината си. Високите технологии идват преди сглобяването на бомбата. Производството и обогатяването на плутония и въглеродните изотопи е невероятно трудно и скъпо. Разработването на оптиката: трудно. Сглобяването на отделните компоненти в едно и тяхното активиране? За съжаление, не е толкова трудно. Ако имаш време и няколко доктората, възстановяването на задействащата верига е напълно постижимо. Резултатът няма да е толкова добър, мощността може да е по-малка, но пак ще разполагаш с работещо термоядрено оръжие.
– Кой би искал да се сдобие с такова? – попита Лейла отчасти реторично.
Кастро беше от любимите на журналистите източници с „експертно мнение“.
– Обичайните заподозрени – отвърна той. – Ислямистки терористи. Държави, заплашващи международния ред. Злодеи от филмите с Джеймс Бонд. Изнудвачи. Възможно е дори и активисти от антиядреното движение, за да привлекат внимание към проблема. Това са крайните потребители и за щастие, те трудно могат да се доберат до някоя бомба. По-интересното е да помислим кой би могъл да бъде техен доставчик. Кой се е специализирал в придобиването и изнасянето на материали и съоръжения, до които никой не би трябвало да има достъп? Кой обикаля наоколо и колекционира такива неща, в случай че му потрябват?
– Руската мафия например.
– Преди Путин да хване юздите, сутрин като се събудех, се изненадвах, че още съм жив.
– Но след това руската мафия се сля с руското правителство.
– Клептокрацията определено се отразява добре на ядрената сигурност.
Да си репортер, означаваше да пресъздаваш действителността, да имитираш познания, обиграност, близост, да овладееш някоя тема и после да я забравиш, да се сприятеляваш с хора и след това да ги захвърляш. И въпреки това, като много други имитативни наслади, журналистиката беше пристрастяваща. В петък следобед Лейла завари пред сградата, в която се намираха кабинетите на конгресмените, още няколко парламентарни репортери, те се мотаеха отпред, обгърнати в пашкул от високомерие, който тя можеше да забележи само защото усещаше същия около себе си и чуждите я дразнеха. Дали и колегите ѝ бяха извадили батериите на телефоните си, за да прикрият местонахождението си от следящите програми? Съмняваше се.
Сенаторът закъсня само с двайсет и пет минути. Секретарят му не се появи, очевидно предпочиташе да може да отрече за срещата, ако се наложи.
– Лазиш по нервите на Военновъздушните сили – отбеляза сенаторът, след като се уединиха. – Поздравления.