Чистота

Или почти единствената. Пип също се страхуваше. Майка ѝ, дала ѝ името Пюрити, като че ли не я беше научила какво движи този свят и благодарение на това Пип го гледаше с незабулени от предразсъдъци очи. И виждаше планета, на която все още има седемнайсет хиляди атомни бомби, напълно достатъчно да изтрият всички гръбначни от лицето на Земята, и си мислеше: „Това не може да е добро“.

Имаше един период, в който приемането на гост в къщата щеше да обремени Лейла и Том, период, в който те пускаха щорите и пердетата и се разхождаха голи само заради насладата да поверят един на друг гледката на простилите се с младостта си тела; период, в който тя опираше гръб във вратата на хладилника и о пода на всекидневната, за да го поеме в себе си. Макар че това време отдавна беше отминало, те не бяха оповестили на глас кончината му – толкова много неща оставаха неизговорени зад проб­лясващите очила на Том – и Лейла нямаше как да не се почувства обидена, че той еднолично е решил да провъзгласи този факт, като покани момичето да живее с тях.

Ядреният синтез е нещо естествено, от него идва слънчевата енергия, но ядреното делене не е. Делящи се атоми плутоний са еднорозите на природата и никъде във Вселената не може да възникне критична маса от тях по естествен път. Трябвало е хората насила да ги съберат и да ги насилят още повече, с експлозиви, докато ги нагнетят в супергъсто състояние, в което верижната реакция може да продължи в достатъчно поколения, за да възпламени делението. И колко бързо беше станало. Разбиване на атоми плутоний, поглъщане на появилите се неутрони, разцепване на атомите на още по-малки късчета, излъчване на още неутрони. Останали без кожа хора се клатушкат по улиците с провиснали вътрешности и изскочили очи...