По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Пендъргаст забави крачка.
— Още в самото начало на брака ви жена ти родила момчета близнаци, без да разбереш. Децата били продукт на продължаващите експерименти на Der Bund в областта на евгениката и манипулирането на гените. Единият син, наречен Албан, се оформил като много интелигентен, агресивен и безжалостен убиец, пример на тевтонското съвършенство според представите на нацистката идеология. Другият, когото си нарекъл Тристрам, е събрал в себе си остатъците от общия им генетичен материал и съответно е противоположност на Албан — слаб, кротък, съчувстващ, мил и простодушен. Двамата били доведени тук, в Ню Йорк, като някакъв вид бета-тест, чиято цел е неизвестна освен факта, че Албан убива хора в хотелски стаи и оставя послания, насочени към теб. Права ли съм дотук?
Пендъргаст кимна, без да я поглежда.
— Тристрам избягал и дошъл при теб. Снощи Албан го открил и го отвлякъл, както неотдавна била отвлечена и Хелън Естерхази.
Това директно, сухо, лишено от емоции изреждане някак успяваше да разреди заредената атмосфера в стаята. Изражението на Пендъргаст леко се отпусна. Той спря да крачи и погледна Констанс.
— Не мога да се поставя на твое място, Алойзиъс — продължи тя. — Защото и двамата знаем, че ако бях на твое място, ако това се бе случило с мен, реакцията ми щеше да бъде доста… по-остра и импулсивна от твоята. Но фактът, че идваш при мен, е много показателен. Зная, че несъмнено се измъчваш от трагедията, с която е приключило отвличането на жена ти. И усещам, че този жесток поврат на съдбата, че синът ти, за чието съществуване не си подозирал, е бил отвлечен по подобен начин, те е парализирал. Не се доверяваш на собствените си преценки. Ако беше разработил план за действие, сега нямаше да си тук с мен.
Пендъргаст продължи да я гледа. Накрая седна на стола от другата страна на масата.
— Напълно си права. Попаднал съм в парадокс. Ако не направя нищо, никога няма да видя отново Тристрам. Ако тръгна след него, мога да ускоря смъртта му, както стана с жена ми.
Известно време и двамата седяха мълчаливо. Накрая Констанс се размърда.
— За мен ситуацията е ясна. Нямаш избор. Става въпрос за детето ти. Вече твърде дълго водиш тази борба по периферията на истинския ти враг. Трябва да атакуваш директно нервния център — тяхната територия, гнездото на усойниците. Трябва да идеш в Нова Годои.
Погледът на Пендъргаст се спря върху документите на масата и той пое дълбок, треперлив дъх.
— Спомни си за моето дете — продължи Констанс. — Когато научихме за заплахата срещу него, не се поколебахме да действаме. Въпреки че това ми докара обвинение в детеубийство. Трябва да действаш сега, решително. И с насилие.
Пендъргаст повдигна вежди.
— Да — насилие. Голямо и решително насилие. Понякога то е единственото решение. Открих го лично…
Гласът й замря. Тишината се нарушаваше единствено от тиктакането на стария стенен часовник.
— Съжалявам — тихо каза той. — В такова състояние съм, че изобщо не помислих да те попитам за детето ти. Вече трябва да си научила нещо.
— Само преди пет дни получих знака. Най-сетне е в Индия, далеч от Тибет, дълбоко в планините над Дхар-масала. В безопасност е.
— Това е добре — каза Пендъргаст и отново се възцари тишина. Но когато Пендъргаст понечи да стане, Констанс заговори отново.
— Има и още нещо. — Тя посочи снимките и документите. — Усещам нещо необичайно у Албан. Нещо в начина, по който възприема реалността.
— Какво?
— Не съм сигурна. По някакъв начин вижда… знае… повече, отколкото виждаме и знаем ние.
Пендъргаст се намръщи.
— Не разбирам.
— Аз самата не го разбирам напълно. Но имам чувството, че има някаква сила, нещо като допълнително сетиво, което у нормалните човешки същества е недоразвито или липсва.
— Сетиво? Нещо като шесто чувство? Да не намекваш, че е ясновидец или екстрасенс?
— Нищо толкова очевидно. Нещо по-фино, но може би още по-могъщо.
Пендъргаст за момент се замисли.
— Сдобих се с някои стари документи, взети от нацистка тайна квартира в Горен Ист Сайд. Отнасят се за фамилията Естерхази и в тях се споменава нещо, известно като Kopenhagener Fenster.