Последната миля [bg]

Декър го погледна. Изражението на Марс бе толкова умолително, че сърцето му се сви.

— Точно това бяха думите му. Ще направи всичко по силите си, за да те защити.

— Заради майка ми.

— Не мисля, че причината е само в обещанието, което й е дал. Каза, че си бил прецакан. Предполагам, че изпитва някакви угризения.

— Не вярвам — отвърна бавно Марс. — Не съм сигурен дали е способен на каквито и да било чувства.

— Не си виновен за това, което баща ти чувства или не чувства към теб, Мелвин — заяви категорично Джеймисън. — Проблемът е негов, а не твой.

— Рой умее да борави с нож — каза Декър. — И макар да е прехвърлил седемдесет, изглежда в отлична форма. Не съм лесен противник, но той се справи с мен.

— Винаги е бил як като бик — отвърна разсеяно Марс.

— Между баща ти и Монтгомъри има някаква стара връзка — продължи Декър. — Той сам си призна. Открием ли каква е точно, ще разберем кой стои зад всичко това.

— Може би трябва да послушаме съвета на Рой и да отведем Мелвин колкото се може по-далече от тук — каза Джеймисън.

— Никъде няма да ходя! — възрази Марс.

— Съгласен съм — каза Декър. — Не мисля, че има значение къде ще отиде Мелвин. Ясно е, че Рой също смята, че хората, от които се крие, искат съдържанието на сейфа.

— И нямаш представа какво е то? — попита Джеймисън.

— Очевидно е нещо важно.

— Кой обаче е замесен, след като не става въпрос за картел? — попита Марс. — В какво може да се е забъркал баща ми преди толкова много години?

— Той е опасен човек, Мелвин — каза Декър. — Това може да е показателно за случилото се някога. Рой убива хора.

— Какво, да не би да смяташ, че е бил наемен убиец?

— Няма как да знам. Казвам само, че не бих се изненадал, ако се окаже, че някой го е ползвал в подобна роля.

Марс стана от стола, отиде до прозореца и погледна навън. Лицето му изразяваше объркване и отчаяние.

Джеймисън прошепна на Декър:

— Никак не му е лесно. Не мога да си представя какво е да си на неговото място.

— Аз мога — отвърна Декър. — Единственият начин да го измъкнем от тази бъркотия е да разплетем историята докрай. В противен случай ще се озърта уплашено до края на живота си.

— Наистина ли смяташ, че можем да я разплетем?

— Да. Ако не ни убият преди това.