Последната миля [bg]

— Казвам само, че Мелвин се чувства уязвим.

— Кажи му да не се притеснява. Пазя му гърба.

— Заради майка му ли?

Ножът отслаби натиска си едва доловимо.

— Какво разбираш ти? — изръмжа мъжът.

— Наистина знам малко. Много повече е това, което не знам. Но съм сигурен, че Лусинда е обичала сина си. А ти си обичал нея. Накарала те е да й обещаеш. Нали?

Острието се притисна по-силно към вената му.

— Правиш си лоша услуга.

— Само се опитвам да помогна на Мелвин.

— Казах, че му пазя гърба.

— От картела ли?

Мъжът изсумтя.

— Значи не от картела — заключи Декър.

Онзи продължи да мълчи.

— Защо избра Монтгомъри, за да извадиш Мелвин от затвора? Каква е връзката?

— Няма да обсъждам това с теб.

— Значи не си отвлякъл Девънпорт, така ли? — попита Декър.

Мъжът не отговори веднага.

— Кого?

— Тя беше с нас. Някой я отвлече.

Острието се вдигна бавно от врата му.

— Кога?

Гласът не прозвуча заплашително, а по-скоро предпазливо.

— Преди няколко дни. Трябва да е познавала похитителите си. Отвлекли са я от стаята й и са инсценирали съпротива. Но това е само постановка. Девънпорт е познавала поне човека, който е почукал на вратата й. А това стеснява възможностите.

— Защо са я отвлекли?

— Нямам представа. Предполагах, че ще я използват, за да ни окажат натиск. Или за да я разменят за Мелвин може би, но за момента никой не е правил опити да се свърже с нас.

— Може да са търсели информация.

— Възможно е. Възможно е дори вече да са я получили от нея. Но съм сигурен, че целта им е Мелвин.

— Защо?

— Заради съдържанието на сейфа. Смятат, че е у него.

— Откъде разбра тези неща?

— Аз съм детектив. Това ми е работата.

— Леви не знае нищо.

Декър не разпозна името, но реши, че моментът не е подходящ за изясняване на този въпрос.

— Знам, но те не го знаят. Очакват да ги отведе до съдържанието на сейфа.

— По дяволите! — каза мъжът по-скоро на себе си, отколкото на Декър. — Не го очаквах… след толкова време.

— Разбирам. Но това все пак се случи и представлява проблем — отвърна Декър. — Трябваше да предвидиш тази възможност. Измъкна го от затвора и сега трябва да се справиш с последствията. Не са се вързали на историята, която Монтгомъри поднесе на полицаите. Знаят и още нещо: че си жив… Рой. — Очакваше острието да се върне върху югуларната му вена. После добави: — Макар това да не е истинското ти име.

— Предупредих те да не ровиш повече в тази история.

— Ясно. Просто ти казвам това, което знам. Лусинда е мъртва, а ти си жив. Натопил си собствения си син.

— Не, не съм.

— Какво се случи тогава?

— Не съм длъжен да ти казвам каквото и да било.

— Така е. Ножът е у теб. Казвам само, че те са там някъде, навън, и дебнат Мелвин. Затова не съм сигурен, че ще успееш да го предпазиш.

— Ти работиш в проклетото ФБР, какво можете да направите вие?

— Правим каквото можем. Не знам обаче дали ще е достатъчно предвид обстоятелството, че не ни е ясно с кого си имаме работа. Може би ти ще ми помогнеш в това отношение, а?