Смърт в сенките [bg]

Стив кимна.

— Знам, че това не е задоволително. Но засега просто трябва да следим нашия приятел господин Блейк толкова отблизо, колкото ни е възможно. Докато не попаднем на реална следа, той е всичко, с което разполагаме. Може да поразпитате дискретно съседите от долния етаж — дали не са забелязвали, че някой го посещава. Но първо трябва да сте абсолютно сигурни, че не са в приятелски отношения с него. Не искам Блейк да се досети, че все още ни интересува. Какво ще кажеш, Нийл?

Нийл сбръчка нос. Беше работил с шефове, които мразеха да се подлагат на съмнение решенията им. Но познаваше достатъчно добре Стив Престън, за да прецени, че няма да го упрекне, задето казва откровено мнението си. Особено сега, когато бяха само тримата.

— Не мисля, че е препоръчително, шефе — поде той. — Те са млада двойка, по на двайсет и няколко години, очевидно от хората, за които полицаите по принцип са лоши хора, нали разбирате? Според мен ще счетат за свой дълг да уведомят Блейк, че онези мръсници от полицията се навъртат наоколо.

Стив беше разочарован, но се довери на преценката на Нийл.

— Джон ли е на смяна днес? — попита той.

— Аха — Нийл се прозя.

— Добре. Иди да си починеш, Нийл. Гледай да се наспиш.

— Сигурен ли сте, че няма нищо за мен, шефе?

— Абсолютно. Джон ще се справи сам. Ако имаме нужда от теб, ще викаме.

Нийл разгъна полека едрото си тяло и се протегна с наслада.

— Няма да възразя. Да не повярваш — ще ми се съберат повече от осем часа сън! Току-виж организмът ми изпаднал в шок.

Той се потътри навън.

— Значи да държа фронта, така ли, шефе? — попита Джоан.

— Да. Аз ще прескоча до университета да се видя с някакъв тип на име Тери Фаулър. Доктор Камерън изпрати съобщение, че е уговорила всичко. Не знам колко време ще се бавя — зависи колко дълго трябва да описвам случая на Фаулър. Мисля после да се обадя и на Фиона. Така че, ако не се видим, ще си пишем.