Смърт в сенките [bg]

На този етап дискусията се изроди в систематично оплюване на полицията. Фиона незабавно изгуби интерес към сайта — качеството на работа на полицията в някакво затънтено ирландско графство не я интересуваше ни най-малко. Имаше да обмисля далеч по-важни неща.

Излезе от Интернет, изключи компютъра и се вторачи в стената пред себе си. Арестът на Ригън я бе успокоил много повече, отколкото би признала пред Кит. Отпаднеше ли възможността той да е виновен, картината се променяше значително. Изобщо не ставаше дума за някакво влияние на подсъзнателни страхове — връзката ставаше съвсем логична.

Поначало убийствата на двама души с еднаква професия, които са живели от двете страни на Ирландско море не биха направили впечатление никому. Но когато става дума за известни личности, за популярни и награждавани писатели, чиито произведения са филмирани; когато двамата са убити по начин, който почти дословно възпроизвежда сцени от собствените им романи — в такъв случай трудно можеше да се говори за съвпадение и трябваше да се прецени възможността убийствата да са свързани.

Фиона се опита да оцени фактите в светлината на професионалния си опит. Да, убийци подражатели съществуваха. Съществуваше и вероятността убиецът на Джейн да е подражател, а също така и начинаещ сериен убиец — ако вземеше предвид разстоянието, което делеше местопрестъпленията, както и много различния начин, по който жертвите бяха намерили смъртта си.

Но Фиона нямаше вяра на съвпаденията.

Стана и изтича надолу по стълбите, към стаята, в която се намираше колекцията на Кит — криминални романи изпълваха лавиците, които покриваха стените от пода до тавана. „Разбира се, такова нещо като азбучен ред няма“, каза си Фиона и въздъхна. Започна да оглежда редиците, търсейки книгите на Джорджия. Първата, която откри, беше „Последна възможност“ — първия том на поредица от три съдебни трилъра, които бе завършила преди няколко години.