Смърт в сенките [bg]

— Зависи какво има за вечеря.

Кит се смръщи замислено.

— Я да видим — отвори хладилника и започна да оглежда съдържанието му. — Пилешки пържоли, лук, естрагон, копър… Какво ще кажете за пиле с ориз и естрагон?

Стив се престори, че все още обмисля.

— А за десерт?

— Ама пък си скромен, а? — заяви възмутено Кит. — Има малко домашен шоколадов сладолед, ягоди и манго. Приема ли се?

— Добре де, убеди ме.

Кит свали сакото си, окачи го на един стол и се хвана на работа.

— Как мина днес? — попита Фиона, докато го наблюдаваше как реже и кълца.

— Изключително продуктивен ден — каза Кит. — Срещнах се с един информатор. По-добре да не изпадам в подробности пред представител на правозащитните органи — ухили се той и хвърли поглед през рамо към Стив. — Но има нещо друго. Изчезването на Джорджия предизвиква сензация. Видяхте ли днешните таблоиди? „Дейли Мейл“ публикува цял очерк, в който сравняват изчезването й с изчезването на Агата Кристи през двайсетте години.

— Значи още не се е появила? — попита Фиона и се обърна към Стив. — Става дума за Джорджия Лестър, писателката, нали си спомняш? Следиш ли историята?

— Четох нещо във вестниците. Ти нали беше казал, че и тя е получила писмо, подобно на твоето, Кит? Как мислиш, от инат ли се е скрила или от страх?

— Писмото не я беше притеснило никак, поне докато не разбра, че и аз съм получил същото. После действително се поуплаши. Знам, че изнудваше издателите си да плащат на двама телохранители, които трябваше да я съпровождат по време на турнето, но мислех, че просто опитва дали ще мине номерът. Бива я за такива работи — отбеляза той добродушно и посегна към тежкия чугунен тиган, който висеше до печката.

— Едно е сигурно — намеси се сухо Фиона. — Каквото и да е станало, не се е самоубила.

— Защо си толкова убедена? — попита Стив.

— Защото самоубийците имат извънредно ниско самочувствие. Що се отнася до Джорджия, у нея няма и помен от неувереност. Ако определяме самочувствието й по десетобална система, аз бих го оценила с единайсет.

— Фиона е права — потвърди Кит. — Знам как реагират повечето колеги, и аз включително, когато публикуват отрицателен отзив за някоя от книгите ни. Ритаме котката, крещим на компютъра, казано накратко, страдаме. Дори да се правим на претръпнали. Що се отнася до Джорджия, ако прочете някъде отрицателен отзив за своя книга, тя праща цветя на автора и прилага бележка, в която му пожелава скорошно оздравяване.

Стив се изхили неудържимо.

— Това вече си го измисли.

— Нищо подобно, историята е автентична. Джорджия би посегнала на себе си точно толкова, колкото би облякла и войнишка униформа.