Свидетел на огъня [bg]

Минават през входната врата, слизат по стъпалата и излизат на обляния в ярка слънчева светлина тротоар. Юна посочва към колата си и обяснява на дежурния:

— Заподозреният в отвличане се казва Тобиас Лундхаген и… Почакайте — прекъсва Юна, като се обръща към Вики: — Каква кола кара?

— Голяма черна кола. — Тя посочва височината с ръка. — Ще я позная, ако я видя.

— Каква марка е?

— Нямам представа.

— Как изглежда? Джип ли е, минибус, камионетка?

— Не знам.

— Не знаеш дали е…

— Мамка му — извинявай! — изкрещява Вики.

Юна прекъсва разговора, хваща я за раменете и я поглежда в очите.

— На кого ще го продаде Данте? — пита той.

— Не знам, господи, не знам…

— Но откъде знаеш, че ще го продаде? Казал ли го е? Чула ли си го да го казва? — пита Юна и среща изпълнения ѝ с тревога поглед.

— Аз го познавам… аз…

— Какво има?

Гласчето ѝ е тънко и секва от напрежение, когато отговаря:

— При кланиците, да отидем при кланиците.

— Седни в колата! — нарежда Юна кратко.

Изминават на бегом последните метри до автомобила. Юна ѝ извиква да побърза, тя сяда с ръце зад гърба, той бързо заобикаля колата, пали и дава газ. Изпод гумите се разхвърчават камъчета. Вики се килва настрана, когато Юна рязко завива по „Тимермансгатан“.

С гъвкаво движение Вики промушва закопчаните си с белезници ръце под дупето и си вдига краката, така че да са пред нея.

— Сложи си колана — казва Юна.

Вдигат скоростта до деветдесет километра в час, набиват спирачки, плъзгат се известно време със свистящи гуми и завиват по „Хурнсгатан“.

По средата на пешеходната пътека се спира една жена, загледана в телефона си.

— Идиотка! — изкрещява Вики.

Юна подминава жената от неправилната страна на пешеходния остров, пред него се изпречва автобус, но той успява да се върне в правилното платно, минава през площад „Марияторет“ и увеличава още скоростта. При църквата един клошар рови в кошче за боклук, след което слиза на улицата, преметнал издутата си торба през рамо.

Вики си поема дъх и се свива. Юна е принуден рязко да извие волана и попада в лентата за велосипедисти. Автомобил в насрещното движение натиска продължително клаксон. Юна увеличава скоростта, след като подминава дългата стена срещу църквата, пренебрегва светофара, завива вдясно и кара с пълна газ през тунела „Сьодертунелн“.

Светлините от профучаващите лампи по стените на тунела пулсират монотонно във вътрешността на колата. Лицето на Вики е неподвижно, почти вкаменено. Устните ѝ са напукани, кожата ѝ е покрита със слой от засъхнала глина.

— Защо при кланиците? — пита Юна.

— Там Тобиас продаде мен — отговаря тя.