Обичай ближния си [bg]

Глава шестнайсета

Керн и Рут успяха да преминат границата незабелязано и взеха влака. В Париж пристигнаха вечерта и застанаха пред изхода на гарата, без да знаят накъде да тръгнат.

— Не бой се, Рут — каза Керн. — Ще отидем в някой малък хотел. Днес вече е късно да опитваме нещо друго. Утре ще разгледаме повече.

Рут кимна. Беше уморена от нощното пътуване.

— Все едно къде ще нощуваме — каза тя.

В една странична улица видяха червена електрическа реклама: Хотел „Хавана“. Керн влезе и запита за цената на една стая.

— За цяла нощ ли? — попита портиерът.

— Разбира се — отговори учудено Керн.

— Двайсет и пет франка.

— За двама ли? — попита Керн.

— Разбира се — отвърна на свой ред учудено портиерът.

Керн излезе и доведе Рут. Портиерът ги изгледа набързо и побутна към Керн един полицейски формуляр.

Като видя, че Керн се колебае, той се усмихна и каза:

— Ние не се отнасяме много сериозно към тези неща.

Керн въздъхна облекчено и се записа под името Лудвиг Опенхайм.

— Това ни стига — каза портиерът. — Двайсет и пет франка.

Керн плати и едно момче ги заведе горе. Стаята беше малка, чиста, дори изискана. Имаше широко, удобно легло, два умивалника и един стол, без гардероб.

— Мисля, че ще можем да минем без гардероб — каза Керн и отиде да погледне през прозореца. После се обърна: — Ето ни вече в Париж, Рут.

— Да — отвърна усмихната Рут. — Колко бързо стана всичко!

— Тук няма защо да се тревожим много за полицейски формуляри. Чу ли как говорех френски? Разбрах всичко, което ми каза портиерът.

— Наистина беше чудесен — отговори Рут. — Аз не бих могла да отворя уста.

— Смешното е, че ти говориш френски много по-добре от мен. Работата е там, че аз съм по-смел. Сега трябва да намерим нещо за ядене. Всеки град ти изглежда като неприятел, докато не хапнеш и пийнеш в него.

Отидоха в едно малко, добре осветено бистро близо до хотела. Навред блестяха огледала, миришеше на дървени стърготини и анасон. За четири франка получиха вечеря и бутилка червено вино. Храната беше евтина и вкусна. Понеже не бяха хапнали почти нищо през целия ден, виното ги хвана лесно и им се доспа.

Побързаха да се върнат в хотела.

Пред рецепцията във фоайето бе застанала девойка с кожено палто, придружена от почти пиян мъж. Те се пазаряха с рецепциониста. Девойката беше хубава и добре облечена. Тя погледна презрително Рут. Мъжът пушеше пура. И не се отмести, когато Керн тръгна да си вземе ключа.