![Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/7/obichaj-blizhniya-si-bg-download.jpg)
Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
Нещо тропна по стената и Рут трепна.
— Какво става? — прошепна тя, все още замаяна от сън.
— Нищо, нищо. Спи. Рут.
— Ти си още тук, нали?
— Да, винаги ще бъда тук и винаги ще те обичам.
— Обичай ме…
Тя заспа отново.
— Ти си при мен, аз съм при теб и никаква смрад не може да ни засегне, при все че ни тикнаха в нея — шепнеше Керн сред трясъка и виковете на тази сводническа дупка. — Ние сме сами, млади и сънят ни е невинен, Рут… скъпа Рутхен, просторна, цъфнала ливада на любовта…
Керн се върна от канцеларията на бюрото за подпомагане на бежанци. Той не бе очаквал нещо повече от получения отговор. И дума не можеше да става за разрешително за престой. Помощи се даваха само в изключителни случаи. Работата със или без разрешително за престой беше забранена, разбира се.
Но Керн не беше особено угнетен. Навсякъде положението бе същото и все пак, въпреки всичко, хиляди мигранти, които би трябвало отдавна да умрат от глад според закона, бяха още живи. Той спря за малко в чакалнята на бюрото. Тя беше препълнена. Огледа внимателно всички, след това се приближи към един мъж, седнал малко настрана със спокоен и сдържан вид.
— Извинете — каза той, — искам да ви запитам нещо. Бихте ли ми казали къде може човек да се настани, без да е длъжен да се представи в полицията? Едва вчера пристигнах в Париж.
— Имате ли пари? — попита мъжът, без да прояви какъвто и да е признак на изненада.
— Имам малко.
— Можете ли да плащате по шест франка дневно за стая?
— Да. Засега мога.
— Идете тогава в хотел „Вердюн“, на ул. „Тюрен“. Кажете на хазяйката, че ви изпращам аз. Казвам се Класман. Доктор Класман — добави с тъжна насмешка той.
— Сигурно ли е там?
— Никъде не е сигурно. Но там ще ви накарат да попълните един адресен билет без дата, който няма да бъде изпратен в полицията. Ако дойдат да проверяват, обяснението е, че току-що сте пристигнали и на следващата утрин са възнамерявали да изпратят билета. Главното е да не ви арестуват веднага. Има отлични подземни проходи за спасяване. „Вердюн“ не е хотел. Той е някакво заведение, създадено за емигранти преди петдесет години от премъдрото Божие провидение. Прочели ли сте вече вестника си?
— Да.
— Дайте ми го тогава. Така ще се разплатим.
— С удоволствие и с голяма благодарност.
Керн се върна при Рут, която го чакаше в едно кафене на отсрещния ъгъл. Беше сложила пред себе си карта на Париж и френска граматика.
— Виж какво купих от една книжарница, докато те нямаше — каза тя. — Евтино. Оказион. Струва ми се, че това са двете оръжия, които са ни необходими, за да завладеем Париж.
— Имаш право. Ще ги използваме веднага. Да видим сега къде е улица „Тюрен“.
Хотел „Вердюн“ беше стара, разнебитена сграда с разкъртена мазилка. Зад тесния вход беше кабинката на съдържателката, едра жена в черна рокля.
Керн обясни с несигурния си френски целта на своето посещение. Съдържателката го изгледа от глава до пети с блестящи черни птичи очи.
— Със или без храна? — запита кротко тя.
— Колко струва с храна?
— По двайсет франка на лице. Три пъти на ден храна. Закуска в стаята ви, а обяд и вечеря — в трапезарията.
— Мисля, че първия ден ще бъдем с храна — обърна се Керн на немски към Рут. — След това можем да променим условията. Главното е да влезем.
Тя кимна.
— Добре, нека бъде с храна — каза Керн на френски. — Има ли някаква разлика в цената, ако вземем една стая?
Съдържателката поклати глава.
— Нямаме свободна стая за двама души. Ще ви дам номер сто четиресет и едно и сто четиресет и две. — Тя остави два ключа на масата. — Плащане всеки ден. Предварително.
— Добре — каза Керн. После плати и взе ключовете. Те бяха закачени на големи дървени плочки с номера.
Стаите бяха съседни. Имаха тесни единични легла и гледаха към двора. Стаята в хотел „Хавана“ приличаше на дворец в сравнение с тази. Керн се огледа.
— Обикновени бежански свърталища — каза той. — Неудобни, но свойски. Не обещават нищо повече от това, което могат да дадат. Харесват ли ти?
— Мисля, че са чудесни — отговори Рут. — Всеки има отделна стая и легло. Помисли си какво беше в Прага! По трима-четирима в една стая.