Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 122
Перейти на страницу:

— Виж сам, Дики. Това ще изплати наема за въдиците и стръвта. Значи какво: цяла сутрин се забавляваме, и то без пари ще ни излезе. На пазара такова парче ще струва най-малко петдесет цента.

Премервам я и аз на ръка. Тя е мокра и студена. Татко я взима, завива я в хартията от сандвичите и я пъхва в кутията с такъми.

— И още нещо, Дики. Повечето от онези, дето стават началници, независимо дали в компанията или в профсъюзите, са хора, които не обичат да работят. Сега в „Джей Ай“ ми предлагат да стана старши. И затова ония от профсъюза са се наежили. Ако ги напусна, ще излезе, че съм минал на страната на компанията. Честно казано, хич не ми се става старши, не обичам да казвам на хората какво да правят.

— Като поправяхме верандите, ти ми казваше какво да правя. Сигурно това означава да бъдеш старши.

— Не съвсем. И ти като мен обичаш да работиш. За нас двамата беше истинско удоволствие да ги строим тези веранди бързо и хубаво, да й надвием на работата, дето се вика. А онези, на които трябва да съм началник, те не са като теб. Те само гледат да клинчат и аз трябва да се превърна в надзирател и копой, за да ги накарам да свършат онова, което им е задължение. Докато ние с теб, Дики, работехме като един, нали?

Той слага ръка на рамото ми, ама не отзад през врата, както се прегръща малко момче, а като стои право пред мен. Така както кралят посвещава обикновения войн в рицарство.

— Татко, аз все пак мисля, че ще живеем по-добре, ако работим сами за себе си. Умеем да вършим много неща. Теб за всичко те бива. Ще пуснем листовки под вратите на хората, за да знаят те какви услуги им предлагаме, а може да поместим и реклама в местния вестник. Ще наречем предприятието си „Кетълсън поправя всичко“.

— Тогава ще ни трябва телефон, а телефонът е пари.

— Ами да, и мама ще записва поръчките и ще води сметките. Аз ще ти помагам, освен това ще донасям счупените неща и ще разнасям обратно готовите, особено ако са в квартала. Във всяка къща има толкова прибори, които се нуждаят от поправка, и тогава хората няма да хвърлят сума неща на боклука. Аз дори бих могъл да излизам рано, да претърсвам боклукчийските кофи и да събирам уреди, които ти ще поправяш и после ще ги продаваме. Това е хитро, нали?

Татко вече е събрал всички такъми. Вървим по пристана към плажа. Той отпред, аз след него. Толкова съм се запалил по този „Кетълсън поправя всичко“ че вече не ме е страх от дупките под краката ми. Водата не ми се вижда толкова дълбока. Дори татко се заслушва в думите ми, така поне ми се струва.

— Хитро е, Дики, ама по-добре да си ремонтирам колата и с нея да ходя по къщите и да поправям развалените уреди. Тогава от двете й страни ще изпишем с големи букви: „Кетълсън — работилница за всякакви поправки“. Как ти се струва това, а?

— Страшно! Ще обикаляме с колата навсякъде, където има работа. Аз ще ти нося инструментите. Дори ще понауча туй-онуй, за да мога да ти помагам.

— Да, ами училището? Ако не завършиш училище, от теб никога нищо няма да излезе.

— Глупости, татко. Аз мразя училището. И какво толкова уча там? Много повече научавам, когато изляза с теб да ловим риба или да поправяме веранди, отколкото като кисна по цял ден в клас. Ти мислиш ли, че на сестра Анастейзия й разбира главата от скатове, профсъюзи или клинчари? Тя на нищо не ни учи освен на вероучение, гражданско право и разбор на изречения. Тия неща хич не ме интересуват, ама хич.

— Може и да не те интересуват, но на училище трябва да ходиш. Ако искаш, можеш да ми помагаш в неделя или през седмицата, но след часовете.

Пфу! Знаех си, че това училище няма да ми се размине. Мама и татко са си втълпили, че завърши ли човек училище, животът му мигом се преобразява. И то какво излиза, че трябва да стана някой „лакътджия“, та да мирясат. Ама те за това и не помислят.

Дванадесета част

Тъфи се събужда и се търкулва по гръб. На тавана е тъмно и топло. Лениво предъвква няколко късчета от нетатуираната ръка, която е отмъкнал със себе си. Жаден е, но не дотам, че да тръгне да търси вода. Два фактора влияят за общата му обездвиженост. Първият е, че почти целия си живот е прекарал в клетка; това да обикаля, да търси храна или вода, не е част от неговото ежедневие. Той е научен да чака Кеп, който най-добре знае какво му трябва и, разбира се, ще му го донесе. По всяка вероятност Тъфи все още не осъзнава факта, че вече не е в клетка. И вторият е, че обичайното състояние на лъва, когато е нахранен, е леност. За тези два дни, откакто е убил и изял Джими, Тъфи се е преместил само два пъти и двата пъти, за да се облекчи в противоположния ъгъл на тавана. И двата пъти е било посред нощ, така че никой не е чул, нито усетил тежките му приглушени стъпки.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)