Гордост [bg]

Присядаме на края на пристана. Татко изважда сандвичите, които мама ни зави, преди да излезем. Моят е с фъстъчено масло и пелте, а татковият — с пушена наденица. Всичко е подредено в кофичката за обяд, с която татко ходи на работа. Има и термос с горещо какао. Татко ми сипва в чашката от термоса, а той пие направо от бутилката. Горещото какао вдига пара.

— Но не всички хора са такива, нали, татко? Не всеки гледа да надвие другия, нали?

— Според мен, Дики, има три вида хора. Първите викат: „Карай да върви!“ Това са онези, дето, ако не ги накараш насила, пръста си за нищичко няма да помръднат. Не ги интересува ни дело, ни човек, само над собствените си душички треперят. За мене те са най-висшата класа. После идват онези, дето викат: „Бачкай и не мрънкай.“ Те се трудят, нямат си хър-мър с никого и държат на работата, държат работата да се върши, при това добре. Те са средната класа, Дики. Това сме ние. И последната група викат: „С лактите, и напред!“ Те са по-лоши и от първите. Интересуват се само от себе си и никога от работата. Едно гледат — да излязат напред и да печелят повече. Те представляват всички останали класи.

Но ти няма какво да му мислиш, само гледай, ако можеш, да стоиш настрана от лакътджиите и от онези „карай-да-върви“ типове.

— Но ти, татко, не правиш така. Ето, хем работиш в „Джей Ай“, хем си човек на профсъюзите. Защо се бъркаш с тези хора, щом са толкова лоши?

И докато го питам, татко замята въдицата. Този път не ми намигва. Запраща и оловцето, и кукичките високо във въздуха. Когато цопват, виждам, че ги е метнал два пъти по-навътре, отколкото първия път. Посочва ми макарата, на която почти не е останало влакно. И на лицето му цъфва огромна усмивка.

— Виж ти, та аз надминах себе си. Това е най-страшното замятане в живота ми. Обира мекото влакно, сяда и захапва сандвича си.

— Прав си, Дики, но човек има да мисли и за други неща. Вие сте моето семейство и аз трябва да се грижа за вас. Случи се тази Депресия и ето, закъсахме я; не можахме да изплуваме, задлъжняхме и с наема, и с какво ли не. И тогава „Джей Ай“ ми предложи всички тези пари, които съвсем не ни бяха излишни, и аз приех. Освен това ми признаха и пълния трудов стаж — цели девет години. А знаеш ли какво означава това? Означава, че като започнат уволнения, ще има много народ да изгори, преди да дойде моят ред, а и парите са повече, отколкото на начинаещ. Човек и за това трябва да мисли.

Чувствам, че татко ме гледа, докато говорим, но аз не мога да го погледна. Отчасти защото все още смятам, че сбърка, като се върна на работа в „Джей Ай“, и отчасти, защото все се отплесвам и не мога да си избия онзи проклет лъв от главата.