Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
Кеелк говореше спокойно на своя език — вещият в езиците протоцератопс я разбираше.
— Трябва да се опитаме да го освободим — промърмори Чаз. — Както и малкия тиранозавър.
Хисаулук премигна насреща му.
— Нямаме никакви задължения към дивото месоядно.
— Вие не, но аз и Уил имаме. Ние… обещахме на родителите й.
— В каква невъзможна обвързаност ни въвлякоха тези хора! — възкликна Хисаулук.
— Не е разумно да се втурнем натам ей така — продължи Чаз. — Уил ми обясни за „пушките“. Не биха наранили едър карнозавър, но могат да убият някой като нас.
— Тогава какво ще предприемем? — зачуди се Шремаза.
Хисаулук погледна семейството си, събрано отскоро. Сега излиза, че отново ще се наложи да се разделят.
— Аз съм най-бързият и най-издръжливият. Кеелк и протоцератопсът ще ми опишат по каква пътека са стигнали дотук. Щом няма да търся път да ме изведе от Дъждовния басейн, ще стигна сравнително бързо до Тритаун и ще се върна с подкрепление.
— Твърде опасно е — отбеляза Шремаза, видимо разстроена от идеята.
— Кеелк успя. — Хисаулук погледна дъщеря си, а тя се изпъчи от гордост. — Докато ме няма, проследете тези хора.
Кой знае пък дали няма да ви се отдаде шанс да освободите Уил Денисън… и малкия тиранозавър. Чаз да пробва да чуе какво си говорят хората и да ви го преведе. Не е неетично. — Обви врат с партньорката и децата си. — Ще ви бъде за урок, макар и опасен. Но си представяйте, че е игра.
— Само че доста сериозна — вметна Шремаза. После огледа високите стени около комплекса от странни златни сгради. — Мислиш ли, че този каньон или отклонението до него прекосява планината чак до Северните полета?
— Не знам, но видяхме друг, който стига дотам. Щом има един път, защо да няма и втори? Ако се добера до Тритаун навреме, ще направя всичко по силите си спасителен отряд да пресрещне тези хора, преди да стигнат до плавателния си съд.
Той обви дългия си врат около врата на партньорката си. Клюновете им се докоснаха нежно.
— Ще ви търся между земята и морето, на мястото, където чака любовта. Деца, да слушате майка си. Сбогом.
Извърна се, побягна и бързо изчезна в недрата на страничния каньон.
Чаз знаеше, че мъжкият струтиомимус рискува живота си за Уил. Ала и Уил вече направи същото за тях.
— Колкото и да ми се иска, не бива да оставаме тук през цялата нощ. Ами ако някои от стражите мине насам? По-добре е да идем да поспим в главния каньон. Едва ли ще търсят толкова далеч. Поне не посред нощ.
— Съгласна съм. — Шремаза събра децата си в прегръдка. — Малко сън ще ни се отрази добре.
— Как е възможно да има такива странни хора? — недоумяваше Кеелк, опитвайки се да погледне към лагера на пришълците, докато майка им ги отвеждаше от стената.
— Не знам. — Чаз кроеше планове за сутринта. — Уил твърди, че във външния свят хората се бият за късчета камък или метал. Много е странно и абсолютно неразбираемо.
— Нямат ли достатъчно храна или места за спане? — попита Аримат.
— Само някои, но според Уил това не обяснява нещата. Не твърдя, че го разбирам. Аз съм само един преводач.
XX
На следващото утро ниските облаци бяха заплашително по-тъмни, явно натежали от дъжд. Уил се поколеба дали има смисъл да привлече вниманието на похитителите си върху този факт. Блакстрап вече му заяви, че суровото време няма да възпре никой от екипажа му. А след като с очите си видя и с ушите си чу какво стана предишната нощ, нямаше причина да се съмнява в думите на капитана.
Уил никога не бе преживявал голяма шестгодишна буря в пълната й сила, затова нямаше представа какво ще стане с кораб на котва в северната лагуна. Ако все пак оцелее, Блакстрап положително ще изпълни заканата си или да открие, или да прокара път към откритото море. В такъв случай Уил предпочиташе да скочи през борда, отколкото да изостави Динотопия. Сви рамене — представи си как усилено плува към брега. Дали малките тиранозаври умеят да плуват? Как да разбере?
Един пират му донесе закуска — противен буламач от вода, царевица, солено свинско и отделно сухар. Нямаше нищо общо с пресните плодове, зеленчуците и рибата в Тритаун. За да поддържа силите си, той се насили да преглътне „специалитета“. Притикил наблюдаваше без да коментира. Тиранозаврите можеха да изкарат дълго време без храна.
Не само тя му правеше компания. Приклекналите наблизо пазачи поглъщаха храната с наслада. Бегъл поглед го убеди, че останалите от екипажа, включително Блакстрап, са далеч и следователно не биха го чули.
— Не знам какъв живот сте водили — подхвана Уил сговорчиво, — но Динотопия предлага шанс да се започне отново.