Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
— И си го е намерил, бих казал.
О’Конър започна да оглежда богато украсените стени.
— Внимавайте! — извика някой.
Дребната фигура се размърда.
Пушки и пистолети светкавично бяха приведени в готовност. Дайнониктът бавно надигна глава. Очите му се отвориха и той ги изгледа с очевидно внимание. Кръстосаните крака и ръце не помръднаха.
— Отдавна не съм имал посетители — обяви той на безупречен, макар и със силен акцент, английски.
— По дяволите — възкликна О’Конър, — малкият дракон говори!
— Казах ви — припомни Уил на всеки, готов да го слуша. — Казах ви.
Но не добави, че освен протоцератопсите за пръв път чува динозавър да говори на човешки. И то не на латински, който използваха жителите на Динотопия, а на английски! Да, това определено бе много учен динозавър.
— Забелязахте ли как заваля гласните? — промърмори Уатфорд. — Все едно е от Глазгоу.
Мисълта на Блакстрап течеше в друга посока.
— Този тук може да се окаже полезен. — Приближи леглото и се наведе над фигурата. — Тук ли живееш?
— Да, това е моят избор. — Аскетът помръдна съвсем леко. — Аз съм Таркуа.
Смигинс се обади:
— Сигурно си доста самотен.
Дайноникът извърна зъбатата си зурла към помощник-капитана.
— Няма самота, където има размишление.
— О! — ухили се Блакстрап. — На какво попаднахме? На философ ли?
Уил пристъпи.
— Кажи, мислителю, какво правиш тук?
Почти знаеше, но искаше да покаже на дайноника, че е вързан.
Таркуа мигом забеляза въжетата.
— Ти си вързан. — Острият му поглед подмина Уил и се закова в Притикил. — И сред вас има млад тиранозавър, който също е вързан. Що за странен начин на пътуване е това?
Блакстрап хвана дръжката на сабята си.
— Хайде, момко, направо му кажи.
Уил обясни положението. Дайноникът го изслуша мълчаливо и въздъхна.
— Тъжно е да се внасят такива нрави от външния свят.
— Не ни интересува мнението ти. — Блакстрап се наведе заплашително напред. — Момчето те попита какво правиш тук.
Очите му фокусираха капитана.
— Размишлявам върху великите загадки. Усамотението и тишината ми помагат.
— Усамотение и тишина, а? — Блакстрап отстъпи и посочи стените от скъпоценни камъни. — А случайно да наблюдаваш богатствата?
— Богатства? — Таркуа премигна. — Единствените богатства тук са цветовете и тишината. Но разбирам за какво говорите. Чел съм много история и знам, че във външния свят хората имат необясним глад за сълзите на земята. Заслепени са от тях и затова рядко виждат или схващат истинската им красота.
— Най-после намерихме един интелигентен динозавър, за каквито момчето спомена — отбеляза Смигинс, — а той ни говори със загадки.
— Няма значение. — Поуспокоилият се Блакстрап отново се чувстваше добре. — Нека си лежи на задника и да размишлява колкото иска за тишината. Ще го оставим сам. — По лицето му се появи неприятна усмивка: сочеше мозайка, изобразяваща как ортоцери плуват в море от сапфири. Единият притежаваше изключително голямо червено око. — Ще го лишим само от онзи рубин. Преди да тръгнем, ще го сложа в кесията си.
Измъкна заострен нож от кръста и пристъпи към стената.
Дайноникът мигом скочи и се изправи пред капитана.
— Не го пипайте!
Блакстрап направи пауза.
— О? И защо не? Останах с впечатлението, че не се интересуваш от богатства.
— Казах истината. Но понеже името ми е Таркуа, няма да допусна да нарушите целостта на вътрешния храм. Не може да докосвате нищо тук.
— Така ли?
Пръстите на Блакстрап се свиха около дръжката на ножа.
Смигинс наблюдаваше впечатляващите нокти и зъби на дайноника.
— Капитане, разполагаме с предостатъчно плячка. По-добре да…
— Затваряй си устата, Смигинс. Господин философът и аз обсъждаме важни въпроси.
Помощник-капитанът прехапа език.
Месоядни по природа като всички обитатели на Дъждовния басейн, семейството дромозаври, към които принадлежеше и видът на Таркуа, отдавна бяха отхвърлили невежеството и се бяха превърнали в уважавани членове на цивилизована Динотопия. Уил лично познаваше няколко, включително и Енит, главния библиотекар на Уотърфол сити. До този момент никога не бе мислил за зъбите и ноктите им като за ефективни оръжия. Всички познати му дромозаври и дайноники бяха по-скоро книжни плъхове.
— Ето още една чудесна възможност — говореше Блакстрап, — да увеличим частната си зоологическа сбирка. — Обърна се към екипажа си. — Какво ще кажете, момчета? Ако дяволчето ще ни донесе десет хиляди лири, колко мислите, че струва говорещ динозавър?
Помощник-капитанът бе осенен от мисъл, която побърза да сподели с капитана шепнешком: