Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
Не бе в състояние да мисли повече за това. Беше добре образован и знаеше твърде много за човешката история. Уникалното общество на Динотопия никога не би устояло на напрежението от редовни контакти с външния свят. На всяка цена трябва да бъде осуетено отплаването на пиратите — не само за тяхно добро, но и за доброто на цяла Динотопия. И зависеше единствено от него.
Е, може би не съвсем.
XIX
От прикритието си семейството струтиомимуси наблюдаваше събитията в лагера на пиратите.
— Какъв е този звук?
Звучеше така изпълнен с тъга и меланхолия, че Чаз трепна.
— Това е тиранозавърски вопъл. — Хисаулук надникна над стената. — Ето, спря. Хората вече не се тълпят наоколо и смехът им поутихна. Нещата сякаш се успокояват.
— Какво прави малкият тиранозавър? — попита протоцератопсът.
— Май е постигнала примирие с приятеля ти. Не допускам да го изяде. Поне не веднага.
Преводачът продължи да крачи в малък кръг.
— Трябва някак да го измъкнем от там.
— Съгласен съм.
— Сигурно има начин да… — Протоцератопсът спря насред обиколката си. — Така ли?
— Разбира се. Той ни върна свободата. Трябва да му отговорим със същото. — Хисаулук продължи да се взира в тъмнината. — Но се налага да изчакаме. До появата на подходящия момент ще играем на статуи. Тези хора си въобразяват, че сме побягнали. Нека продължават да си го мислят.
Чаз не изглеждаше твърде убеден.
— Нямам нищо против известно време да се преструвам на статуя. Въпросът е какво ще направят те с Уил междувременно.
Мнозина от пиратите бяха запушили уши с ръце.
— Накарайте я да спре! — простена Треганг, когато Притикил издаде доста нехармоничен звук.
— Ей сега ще спре — обяви Гуиамарес и вдигна пушката си.
— Не! — Уил застана между португалеца и виещия тиранозавър. — Не това е начинът!
— О, я остави! — намеси се Блакстрап, бутайки дулото на пушката настрана. — Забрави ли колко струва дяволче — то?
— Създава само грижи, капитане. — Намръщеният Гуиамарес кимна към главния храм. — За какво ни е, след като вече разполагаме с повече богатства, отколкото сме в състояние да пренесем?
— Сигурно си прав — съгласи се Блакстрап, — но лично аз нямам нищо против, заедно със златото, да се насладя на малко слава, а господин Смигинс ме уверява, че това същество определено ще ми я осигури. Така че засега няма да има никакви убийства. — Обърна се към Уил, като се заигра със сабята на кръста си. — Но да знаеш, момко, че не намериш ли начин този ужас да престане, ние ще я принудим да млъкне и без да я убиваме.
Уил кимна енергично и даде да се разбере, че е наясно.
— Добре. Но трябва да ми развържете ръцете.
Блакстрап го изгледа изпитателно.
— Както кажеш, но първо ще ми дадеш честната си дума, момко, че като представител на каквато там цивилизация си, няма да правиш опит за бягство.
— Аз… — Уил се поколеба само за миг — … ви давам честната си дума, капитан Блакстрап, че няма да направя нищо, за да избягам със собствени усилия.
Снажният мъж се ухили и развалените му зъби пак се показаха.
— О, значи все още очакваме да ни спасят, така ли? Търсиш начин да стигнеш до най-близкия телеграфен офис, а?
— В Динотопия няма телеграф. Поне не във вида, който вие си представяте.
— Добре. Приемам думата ти. Томас, развържи момъка.
Внушителният ямаец развърза въжето и Уил поразтърка китките си, за да възвърне кръвообращението. Бързо тръгна към младия тиранозавър. Започна да повтаря имената на родителите й, стараейки се тонът му да е нежен. С ръце й направи знак да замълчи. С приближаването му Притикил млъкна.
Той продължи да се придвижва предпазливо напред и застана пред нея. Протегна ръка и започна да я чеше по брадичката. Неколцина от закоравелите моряци възкликнаха възхитени. Кокалчетата на Гуиамарес побеляха, докато стискаше пушката.
— Какво става сега? — поиска да узнае Чаз.
Хисаулук погледна надолу.
— Онези там му развързаха ръцете, но той не се опитва да избяга. Тръгва към тиранозавъра. Сега… Не вярвам на очите си… Милва я!
— Какво прави?
Сърцето на Чаз се изпълни с трепет — колкото и нелепо да изглеждаше, той копнееше да види сам сцената.
— Всичко е наред — Уил продължаваше да гали брадичката на Притикил и да й шепне успокояващо. Тя, естествено, не разбираше и думичка от приказките му, но той не се съмняваше, че достатъчно ясно схваща смисъла им. — Ще се измъкнем някак от тук. Заедно. Знам, че смяташ тези хора за луди. Ако ще ти помогне — и аз смятам така.