Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Тръгнах към мястото, където бях видял мъжа, но не можах да намеря никого. Дон Хенаро също не се виждаше никъде и, тъй като не знаех пътя, седнах да чакам. Половин час по-късно дон Хуан и дон Хенаро се появиха. Викаха високо името ми. Станах и се присъединих към тях.
До къщата вървяхме в пълна тишина. Тази пауза ми беше добре дошла, защото се чувствах напълно объркан. Чувствах се непознат на самия себе си. Дон Хенаро правеше нещо с мен — нещо, което ми пречеше да формулирам мислите си по обичайния за мен начин. Това ми беше станало ясно, когато седнах на пътеката. При сядането автоматично погледнах колко е часа, а после останах безмълвен, сякаш умът ми беше изключен. Въпреки това седях там в едно състояние на бдителност, каквото не бях изпитвал преди. Това беше състояние на отсъствие на мисъл, сравнимо може би с това да не те е грижа за нищо. В този период светът сякаш беше в едно странно равновесие. Нямаше нищо, което бих могъл да прибавя или отнема от него.
Когато пристигнахме в къщата, дон Хенаро просна един сламеник и легна да спи. Почувствах се задължен да предам на дон Хуан преживяванията си през деня, но той не ми позволи да говоря.
18 октомври 1970
— Мисля, че разбирам какво се опитваше да направи дон Хенаро онази нощ — казах на дон Хуан.
Казах го, просто за да го предразположа за разговор. Продължителният му отказ да говори ме обезкуражаваше.
Дон Хуан се усмихна, и бавно поклати глава, сякаш се съгласява с това, което казвам. Бих взел жеста му за потвърждение, ако не бе обаче странният блясък в очите му. Те като че ли ми се присмиваха.
— Не мислиш, че разбирам, нали? — попитах аз настойчиво.
— Предполагам, че разбираш… всъщност разбираш. Ти наистина разбираш, че през цялото време Хенаро беше зад тебе. Все пак разбирането не е същината.
Твърдението му, че дон Хенаро е бил зад мен през цялото време, ме шокира. Помолих го за обяснение.
— Съзнанието ти е устроено да търси само едната страна на това… — каза той.
При тези думи той взе суха клонка и я размаха. Не рисуваше във въздуха, нито пък правеше някаква фигура. Това, което правеше, наподобяваше движенията на пръстите му, когато почистваше купчина здрави семена от развалените. То беше като леко ръчкане или драскане на въздуха с клонката.
Той се обърна и ме погледна. Повдигнах рамене в израз на недоумение. Приближи се и повтори движенията си, като този път отбеляза осем точки на земята. Огради първата точка.
— Ти си тук — каза той. — Ние всички сме тук. Това е чувството и ние се движим оттук-дотук.
Той огради втората, която беше отбелязал точно над точка номер едно. После няколко пъти прокара клонката между двете, сякаш възпроизвежда натоварено пътно движение.
— Има обаче още шест точки, с които човек може да се занимава — каза той. — Повечето хора не знаят нищо за тях.
Той постави клонката между точки едно и две, като я притисна в земята.
— Ти наричаш разбиране движението между тези две точки. През целия си живот си правил това. Ако кажеш, че разбираш моето знание, това няма да е нищо ново.
После той съедини с линии някои от осемте точки. Резултатът беше дълга трапецовидна фигура, която имаше осем центъра с неравномерно излизащи от тях лъчи.
— Всяка една от останалите точки е светът, точно както чувствата и разбирането за теб са два свята.
— Защо точно осем точки? Защо не безкраен брой като в кръг?
Нарисувах кръг на земята. Дон Хуан се усмихна.
— Доколкото знам, има само осем точки, с които човек може да се занимава. Може би хората не могат да минат отвъд това. При това аз казах „да се занимава“, а не „да разбира“. Схващащ ли?
Тонът му ме накара да се засмея. Имитираше, или по-скоро пародираше, моята настойчивост за точна употреба на думите.
— Твоят проблем е, че искаш да разбереш всичко, а това е невъзможно. Ако настояваш да разбереш, значи не вземаш предвид цялата си участ като човешко същество. Блокът, който те препъва, е непокътнат. Следователно през всичките тези години не си направил почти нищо. Вярно е, че ти беше разтърсен и изваден от своя тотален сън, но това можеше да се постигне и при други обстоятелства.