Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Заговорих с дон Хуан и тогава погледнах мъжа. Той ми се усмихваше. Взрях се в него за миг.
— Ето го и малкия Карлос — каза мъжът на дон Хуан, — и той вече не ми говори. Само не ми казвай, че ми е сърдит!
Преди да мога да кажа нещо и двамата избухнаха в смях, и чак тогава разбрах, че непознатият мъж е дон Хенаро.
— Не ме позна, нали? — попита той, все още смеейки се.
Трябваше да призная, че облеклото му ме беше объркало.
— Какво правиш в тази част на света, дон Хенаро? — попитах аз.
— Дойде да се порадва на горещия вятър — каза дон Хуан. — Така ли е?
— Точно така — отвърна дон Хенаро.
— Нямаш представа какво може да направи горещият вятър с едно старо тяло като моето.
Седнах между тях.
— Какво прави той с твоето тяло? — попитах аз.
— Горещият вятър казва на моето тяло необикновени неща — отговори той.
Обърна се към дон Хуан. Очите му блестяха.
— Така ли е?
Дон Хуан поклати глава утвърдително.
Казах им, че за мен периодът на горещите ветрове е най-лошата част от годината и че наистина ми се струва странно дон Хенаро да дойде, за да търси горещия вятър, докато аз бягам от него.
— Карлос не може да понася жегата — каза дон Хуан на дон Хенаро. — Когато стане горещо, той е като дете и се задушава.
— Заду… какво?
— Заду… шава.
— Господи! — каза дон Хенаро, преструвайки се на загрижен и направи неописуемо смешна гримаса на отчаяние.
След това дон Хуан му обясни, че ме е нямало месеци наред заради един нещастен инцидент със съюзниците.
— Значи най-накрая се срещна със съюзник! — каза дон Хенаро.
— Мисля, че се срещнах — казах аз небрежно.
И двамата се засмяха силно. Дон Хенаро ме потупа по гърба два или три пъти. Беше много леко потупване, което аз изтълкувах като приятелски жест на загриженост. Той сложи ръката си на рамото ми, като ме гледаше, и аз усетих едно спокойно доволство. Усещането трая само миг, тъй като той веднага направи нещо необяснимо с мен. Изведнъж усетих, че е поставил тежък камък върху гърба ми. Имах чувството, че той така беше увеличил тежестта на своята ръка, която беше върху дясното ми рамо, че ме накара да се смъкна до долу и да ударя главата си в земята.
— Трябва да помогнем на малкия Карлос — каза дон Хенаро и хвърли заговорнически поглед на дон Хуан.
Отново седнах и се обърнах към дон Хуан, но той гледаше настрани. За миг се почувствах разколебан и ме облада неприятната мисъл, че дон Хуан се държи така, сякаш няма нищо общо с мен и не го интересувам. Дон Хенаро се смееше. Явно очакваше моята реакция.
Помолих го още веднъж да сложи ръката си на рамото ми, но той не пожела. Настоявах поне да ми каже какво ми беше направил. Той се подсмихна. Отново се обърнах към дон Хуан и му казах, че тежестта на ръката на дон Хенаро едва не ме беше смазала.
— Не знам нищо за това — каза дон Хуан с комично-официален тон. — Той не сложи ръката си на моето рамо.
Тук и двамата избухнаха в смях.
— Какво ми направи, дон Хенаро? — попитах аз.
— Просто сложих ръката си на твоето рамо — каза той невинно.
— Направи го пак — казах аз.
Той отказа. В този момент дон Хуан се намеси и ме помоли да опиша на дон Хенаро това, което бях възприемал при последното си преживяване. Мислех, че иска да направя едно истинско описание на това, което ми се случи, но колкото по-сериозно ставаше описанието ми, толкова повече те се смееха. Спирах два или три пъти, но те ме подканяха да продължа.
— Съюзникът ще дойде при теб, независимо от твоите чувства — каза дон Хуан, когато завърших разказа си. — Искам да кажа, че не трябва да правиш нищо, за да го примамиш. Може да седиш и да си въртиш палците или да си мислиш за жени и изведнъж — потупване по рамото ти. Обръщаш се, а съюзникът застанал до теб.
— Какво мога да направя, ако се случи такова нещо? — попитах аз.
— Хей! Хей! Чакай малко! — каза дон Хенаро. — Това не е хубав въпрос. Не трябва да питаш какво можеш да направиш. Очевидно не можеш да направиш нищо. Трябва, да попиташ какво може да направи един воин.
Той се обърна към мен, като мигаше. Главата му беше леко клюмнала надясно, а устата му — нацупена.
Погледнах дон Хуан за знак дали ситуацията е проста шега, но лицето му беше сериозно.
— Добре! — казах аз. — Какво може да направи един воин?
Дон Хенаро премигна и млясна с устни, сякаш търсеше точната дума. Погледна ме втренчено, като държеше брадичката си.
— Воинът подмокря гащите — каза той с индианска тържественост. Дон Хуан закри лицето си, а дон Хенаро плясна с ръце по земята и избухна в смях, който приличаше повече на рев.