Дванадесетте стола
- Автор: Петров Евгений Петрович, Ильф Илья Арнольдович
- Серия: Остап Бендер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Д. Загоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дванадесетте стола». Краткое содержание книги:
Скоро в начинанието се включва Остап Бендер — чаровник и авантюрист, надарен с таланта да се възползва от човешките пороци. Великият комбинатор е лишен от скрупули, но пък притежава остроумие и хаплив език, а изобретателността му да се добере до столовете и да набавя средства за делото е безгранична — от основаване на тайно политическо общество до организиране на междупланетен турнир по шахмат…
По географското си местоположение и по броя на народонаселението град Баку значително надминава град Ростов. Но отстъпва на град Харков по движението си. Тук има маса други народности. И особено много — арменци и персийци. Тук, попадийо, до Тюрция не е далеч. Бях и на пазара и видях много тюрски неща и шалове. Поиска ми се като подарък да ти купя мюсюлманско фередже, само че нямах пари. И си помислих, че когато забогатеем (а дотогава остават броени дни), тогава и мюсюлманско фередже ще може да се купи.
Ох, попадийо, забравих да ти пиша за два ужасни случая, станали с мене в град Баку: 1) изпуснах сакото на брат ти, хлебаря, в Каспийско море и 2) на пазара едногърба камила ми плю в лицето. Тези две произшествия страшно ме смаяха. Защо властите допускат такова издевателство над минувачите, още повече, че аз не закачих камилата, а дори й направих нещо приятно — погъделичках я с вършинка по ноздрите! А сакото всички се хвърлиха да го хванат, едва го уловиха, но то цялото бе напоено с газ. Не се сещам какво ще кажа на твоя брат, хлебаря. Ти, гълъбче, засега си мълчи. Обядва ли още Евстигнеев?
Препрочетох писмото и видях, че за работата нищо не съм успял да ти разкажа. Инженер Брунс действително работи в Азовнефт. Само че сега го няма в град Баку. Отишъл в отпуск в град Батум. Семейството му живее в Батум. Говорих тук с хората и те казват, че действително цялата мебелировка на Брунс е в Батум. Живее той там във вила, на Зелени Нос — такова летовище има там (скъпо е, казват). Пътят оттука до Батум струва 15 рубли и няколко копейки. Изпрати тука двадесет телеграфически, от Батум за всичко ще ти телеграфирам. Из града пускай слухове, че все още съм край смъртния одър на милата леля във Воронеж.
Вечно твой мъж: Федя
Постскриптум. Докато отида да пусна писмото в пощенската кутия, в хотел „Валидност“ са ми откраднали палтото на брат ти, хлебаря. Ще се пръсна от мъка! Добре, че е лято! На брат си нищо не казвай.