Дванадесетте стола
- Автор: Петров Евгений Петрович, Ильф Илья Арнольдович
- Серия: Остап Бендер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Д. Загоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дванадесетте стола». Краткое содержание книги:
Скоро в начинанието се включва Остап Бендер — чаровник и авантюрист, надарен с таланта да се възползва от човешките пороци. Великият комбинатор е лишен от скрупули, но пък притежава остроумие и хаплив език, а изобретателността му да се добере до столовете и да набавя средства за делото е безгранична — от основаване на тайно политическо общество до организиране на междупланетен турнир по шахмат…
Автомобилите се движат като конвейер между мраморните хотели. Но ето че изведнъж всичко спира. От луксозния хотел „Проходна пионка“ излиза световният шампион Хозе-Раул Капабланка-и-Граупера. Заобикалят го дами. Милиционерът, облечен в специална шахматна униформа (кариран голф и офицери на петлиците), вежливо отдава чест. Към шампиона се приближава с достойнство едноокият председател на васюкинския „Клуб на четирите коня“.
Разговорът между двете светила, който се води на английски език, е прекъснат от долитането на доктор Григопиев и на бъдещия световен шампион Альохин.
Приветствени викове разтърсват града. Хозе-Раул Капабланка-и-Граупера се намръщва. Едноокият само махва с ръка и към аероплана се прикрепва мраморна стълба. Доктор Григориев изтичва по нея, приветствено размахва новата си шапка и вървешком коментира възможната грешка на Капабланка в предстоящия му мач с Альохин.
Изведнъж на хоризонта се откроява черна точка. Тя бързо се приближава, расте и се превръща в голям изумруден парашут. Като огромна ряпа виси на парашутната халка човек с куфарче.
— Той е! — провиква се едноокият. — Ура! Ура! Ура! Познавам великия философ-шахматист доктор Ласкер. Той единствен в света носи такива зелени чорапи.
Хозе-Раул Капабланка-и-Граупера отново се намръщва.
На Ласкер бързо подават мраморната стълба и бодрият ексшампион, издухвайки от левия си ръкав прашинката, паднала там при полета му над Силезия, се озовава в обятията на едноокия, който хваща Ласкер през кръста, завежда го до шампиона и казва:
— Помирете се! Моля ви от името на широките васюкински маси! Помирете се!
Хозе-Раул шумно въздъхва, разтърсва ръката на стария ветеран и казва:
— Винаги съм се прекланял пред вашата идея за прехвърляне на офицера в испанската партия от b5 на c4.
— Ура! — възкликва едноокият. — Просто и убедително, в стила на един шампион!
И цялата невъобразимо голяма тълпа подхваща:
— Ура! Виват! Банзай! Просто и убедително, в стила на шампиона!!!
Експресите пристигат на дванадесетте васюкински гари, като стоварват все нови и нови тълпи любители на шахмата.
Небето е вече пламнало от светещи реклами, когато по улиците на града прекарват бял кон. Това е единственият кон, оцелял след механизацията на васюкинския транспорт. Със специално постановление това животно е преименувано в кон, макар че цял живот се е смятало за кобила. Почитателите на шахмата поздравяват кобилата, като размахват палмови клонки и шахматни дъски.