Дванадесетте стола
- Автор: Петров Евгений Петрович, Ильф Илья Арнольдович
- Серия: Остап Бендер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Д. Загоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дванадесетте стола». Краткое содержание книги:
Скоро в начинанието се включва Остап Бендер — чаровник и авантюрист, надарен с таланта да се възползва от човешките пороци. Великият комбинатор е лишен от скрупули, но пък притежава остроумие и хаплив език, а изобретателността му да се добере до столовете и да набавя средства за делото е безгранична — от основаване на тайно политическо общество до организиране на междупланетен турнир по шахмат…
А останалите строги участници в заседанието избоботиха припева:
Резолюцията по доклада на председателя на профкомитета така си остана ненаписана. Чуха се звуци на пиано. Завеждащият музикалния съпровод Х. Иванов извличаше от инструмента най-лиричните ноти. Виртуозът на балалайка се мъкнеше след Мурочка и не намирайки собствени думи, за да изрази любовта си, мънкаше романса:
„Не си отивай! Твоите целувки са горещи, от страстните ти ласки не съм още уморен. В планинските клисури облаците още спят, като бисерна звезда не гасне небосклонът…“
Вчепкал се за парапета, Симбиевич-Синдиевич съзерцаваше небесната бездна. В сравнение с нея постановката на „Женитба“ му се струваше отвратителна свинщина. Той погледна с погнуса ръцете си, които вземаха дейно участие в постановъчната част на класическата комедия.
В момента на върховна нега разположилите се на кърмата Галкин, Палкин, Малкин, Чалкин и Залкинд удариха по своите аптекарски и бирени принадлежности. Те репетираха. Миражът в миг се разсея. Агафия Тихоновна се прозина и без да обръща внимание на въздишащия виртуоз, отиде да спи, В душите на профкомитетците отново зазвуча генералният договор и те се заеха с резолюцията. Симбиевич-Синдиевич след зрял размисъл стигна до извода, че оформяването на „Женитба“ не е чак толкова лошо. Сърдит глас зовеше в мрака Жоржета Тирасполских на съвещание при режисьора. В селата лаеха кучета. Лъхна прохлада.
В първокласната каюта, излегнат на кожения диван и загледан замечтано в спасителния пояс, покрит с грубо зелено платно, Остап разпитваше Иполит Матвеевич:
— Можете ли да рисувате? Много жалко. И аз за съжаление не мога.
Той помисли малко и продължи:
— А букви умеете ли да рисувате? Също не умеете? Много лошо! Та ние сме художници! Е, ден-два могат да ни търпят, но после ще ни изхвърлят. За тия два дни трябва да успеем да направим всичко, което ни е нужно. Положението малко се затегна. Научих, че столовете са в каютата на режисьора. Но и това в края на краищата не е страшно. Важното е, че сме на парахода. Докато не са ни изхвърлили, всички столове трябва да бъдат прегледани. Днес е вече късно. Режисьорът спи в каютата си.
Глава XXXII
Нечестивата двойка
Хората още спяха, но реката си живееше както през деня. Минаваха салове, същински огромни полета от греди с къщи върху тях. Малък свиреп влекач, на чийто корпус над колелетата дъгообразно бе написано името му — „Повелител на бурите“, мъкнеше след себе си три петролни шлепа-цистерни, свързани заедно. Профуча надолу по течението бързият пощенски кораб „Червена Латвия“. „Скрябин“ задмина земекопния керван и като измерваше дълбочината с жалон на шарки, описа дъга, завивайки срещу течението.
На парахода започнаха да се събуждат. Към кея „Бармино“ полетя гира със завързан за нея канап. С тази връв пристанищните работници издърпваха към себе си дебелия край на корабното въже. Витлата се завъртяха обратно. Половината река се покри с кипяща пяна. „Скрябин“ потрепери от резките удари на витлата и се прилепи към кея. Бе още рано. Поради това решиха да започнат тиража в десет часа.
Службата на „Скрябин“ започваше, както и на сушата, точно в девет часа. Никой не бе изменил навиците си. Който на сушата закъсняваше за работа, закъсняваше и тук, макар че спеше в самото учреждение. Походният щат на Наркомфин навикна доста бързо с новия начин на работа. Разсилните метяха каютите със същото равнодушие, с каквото метяха канцелариите в Москва. Чистачките разнасяха чай, тичаха с книжа от регистратурата в личния състав, като съвсем не се учудваха на това, че личният състав се помещава на кърмата, а регистратурата — на носа на кораба. От каютата на взаимни разплащания се чуваше кастанетното тракане на сметалата и скърцането на сметачните машини. Пред капитанската каюта кастреха някого.
Великият комбинатор, шляпайки с босите си ходила по напечената горна палуба, се въртеше около дълго тясно парче червено платно, по което той пишеше лозунг, като всяка минута сверяваше текста с написаното на хартийката: