Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Колкото до плодовитостта, насмалко да кажа плодородието, на нейната сексуалност на всички нива на нагоните, тя също е неоценима от гледна точка на телата и дори на сърцата, когато се отнася до етичните в същността си човешки същества. Смисълът на последните е в смисъла на плода, роден от техния плод, в сублимира-ния генетичен смисъл, а не във формалното раждане, нито в грижите по отглеждането и възпитанието, които жените с основание полагат за децата, нито в зрелищните постижения, производни от еректилната фалическа етика, нито в социалния успех, производен от аналната естетика, все неща, които могат да ги ласкаят за известно време. Техните страдания и блаженства са невъзможни за оценяване, за споделяне, за разбиране и въпреки това са постоянен и преобладаващ източник на радост, когато обичат.
Във всичко това става дума за здрава генитална психология. Какво тогава означава здрава жена?
Траурът по живия плод на любовта, символизирайки детето: събуждане на кастрацията и на страха от нея, потопяване в инстинкта към смъртта
Смъртта на детето й, особено ако е дете от мъжа, когото обича, е най-тежкото изпитание за една жена, и това е валидно на каквато и възраст да е то. За да остане жива и да обича генитално както личностно, така и полово, след това ужасно, драматично преживяване, от жената се изисква огромна жертва. Най-напред тя трябва да премине през изпитанието на чувството за вина, произтичащо от нейния генетичен, винаги нарцистичен Свръх-аз. Грижила ли се е добре за него, ако е било малко? Добре ли го е подготвяла за живота, достатъчно ли се е отдавала на майчинството, не го ли е заразила със своите идеали, вместо да му позволи да се откъсне по-бързо от нея и по този начин да избегне това, което за фалическата му личност е напускане на своя пост — смъртта? Жената бди на този пост като часови на границата между инстинкта към живота и инстинкта към смъртта, там, откъдето се влиза в агресивността в служба на запазването и израстването на тялото на детето й, границата, откъдето се влиза в зачитането на фалическата морфология на живите хора, която никой няма право да разрушава ненужно. Смъртта на този, когото обича, винаги поставя жената под въпрос; но смъртта на дете, момиче или момче, е нещо повече, тя е изчезване, може би разрушаване на символния смисъл, който е дала на живота си, заедно с живота, който е дала на детето. Тя е също траур по нейния ексцентриран върху детето нарцисизъм, сблъскващ се в това изпитание с мъката, изразявана от съпруга й. Защото той често реагира на страданието напълно различно от нея. Тя се сблъсква и с мъката на другите членове на семейството, понякога с безразличието им, с липсващата понякога мъка на братята и сестрите, ако не и с радостта им (един съперник по-малко). Колко изпитания, безсилие и самота!
Отново и най-вече смъртта на дете е нарцистичното изкушение на инстинкта към смъртта, на който жената е много по-подвластна от мъжа, особено ако е сексуално развита, т.е. освободена от необходимостта да насочва гениталния избор на фалическия нарцисизъм на личността си към самата себе си. Става дума за нарцистичното изкушение за бягство във фантазмите, в магията, във всичко, което би я свързало въображаемо с детето, превърнало се в неин липсващ крайник, и отричащо нейната действителност в изгубилото всякакъв смисъл времево-пространствено съществуване. А и на съпруга си, който страда до нея, тя не може, не знае как да помогне. Каква е тогава ползата от нея? И кой да я подкрепи, да й даде да разбере, че такова изпитание може да бъде превъзмогнато?
И най-сетне, може би оздравително, смъртта на дете пробужда агресивността срещу безчовечната майка природа, изместена върху боговете, или Бог за монотеистите, този Бог, на който жената се уповава като на майка и баща и който сега е безсилен, или пък се е превърнал в предедипова ревнива, отмъстителна същина. Ако Бог съществува, как допуска да спре младият живот, преди тя, старата, да е умряла? Как позволява да бъде покосено в разцвета си същество, създадено за живот? Още по-лошо — когато мисли за детето си в студената земя, жената се чувства обзета от сили за бунт и омраза. Никакъв излязъл от гърлото й писък не би могъл да облекчи изпитваната болка, по-страшна от изкормването, което в детството си е представяла като нещо ужасно, а днес в символичната реалност на тялото си изживява в любовта. А как би искала тази любов да бъде достатъчно силна, за да върне живота на детето й.