Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
В общество тези жени изпитват разяждащо чувство за малоценност. Когато към състоянието им на фрустрирани се прибави нова фрустрация, тяхната психосоматич-на реакция е незабавна и всички трябва да научат за нея. Страданието, боледуването в техните очи донякъде компенсират чувството им за малоценност. Странното за наблюдателя обаче е търпимостта на мъжете към такива жени. Докато друга жена, инвестирала генитално вагината си и поради този факт преминала през страха от изнасилване по време на едиповия комплекс, може да предизвика у мъжа желание да я убие, тази, която си го заслужава, попада, както се казва, на мъже, които се оставят да бъдат манипулирани и са грижовни към нея, оплаквайки се скрито, но разрешавайки й да разиграва зловредния за семейството и за децата театър.
Случва се тези жени да бъдат фригидни със съпрузите си, които са социално добре поставени, но то е, когато имат основания да мислят, че ако изпитат наслада, ще възнаградят мъжа. Не са фригидни с любовниците си, от които получават удоволствие в половия акт като компенсация за фалическата мощ — пари или деца, — която не могат да изтръгнат от тях. Накратко, ендогенните им отношения със съпруга са амбивалентни, емоционално атресивни и телесно пасивни; или емоционално пасивни и телесно агресивни, ако ерогенната зона на пениса на съпруга е избрана като фетиш и, още повече, ако социалната зависимост е направила възможен преноса на задоволяващата икономическа зависимост върху съпруга, както при момиченце, на което татко и мама дават парички и купуват дрешки. Ще добавя, че тези жени, каквато и да е впрочем тяхната социална и културна среда, имат твърде малко културни, социални или политически интереси в широкия смисъл на думата. Никога не им стига времето, казват те за свое извинение. Всъщност единственото им желание е незабавно да свръхкомпенсират липсващото им в областта на осезаемите материални неща. Накратко, те са спрели преди едиповия комплекс и не могат да излязат от афективната си изостаналост.
Твърде изненадващо е да се види, че емоционалният и сексуален живот на хората в нашата френска цивилизация все по-често спира развитието си преди разрешаването на едиповия комплекс или регресира до този стадий (след опита на двамата да избягат, каквото неуспешно „бягство от дома“ е сватбеното пътешествие). Едипо-вата ситуация у възрастния е прехвърлена от родителите, които са обект на табу и вече са останали в миналото, върху някои социално или сексуално успели връстници, работодатели или началници. Това е най-разпространеният стил на афективните отношения в обществото. Тази едипова ситуация, непрекъснато поставяна под въпрос с клоунски разнообразявани пионки, се редува със сексуалност (или се вплита в нея), която може да се еротизира при какъв да е контакт, като тази еротизация не е отнесена към личността, притежаваща пробудилото желание тяло, нито към осъзнатата или несъзнавана устойчивост на предгенителните любовни отношения с родителите, роднините и връстниците от двата пола.
На това се дължи — във всяка възраст, в семейството или в социалните групи — цялата нестабилност на сексуалния живот от повторителен, едипов стил, в който индивидът, мъж или жена, се чувства винаги заплашен от кастрация, като този фантазъм валоризира мъжа, тъй като му доказва, че изглежда могъщ на другите, когато самият той не е убеден нито че е могъщ, нито че е опасен за жените (фантазъм за изнасилване). Изглежда, че за съпружеския живот е необходимо да има едно гъд-личкащо нервите скрито или явно присъствие на съперник или съперница, което да е заплаха за двойката. Тази водевилна ситуация поддържа либидния инфантилизъм на съпрузите и увеличава тиража на розовата преса.
Именно това преплитане на едипови обектни отношения създава мнимо гениталния еротичен стил на нашата култура; казвам мнимо генитален, защото гениталното в нея всъщност е само ерогенната зона на всеки. Изглежда, че условията, при които се актуализира ситуацията на предедипов или едипов пренос у възрастния, са необходими и достатъчни за получаването на оргазмена наслада с ободрително и нарцистично нервно-физиологично освобождаване за мъжа, а понякога и за жената; но също така понякога и безполезно за нея, ако тя се счита за достатъчно валоризирана от законното си и взискателно собственическо отношение към правата си над свободата на избор и действие на мъжа, и към правата си върху децата, които се явяват фалйчески фетиши, обслужващи нейните още инфантилни хомосексуални — съзнавани или несъзнавани — желания. Тя иска да има отношение на господар спрямо отдавна порасналите си деца — нейни роби и същевременно обекти, върху които проецира своето ту хомосексуално, ту хетеросексуално желание.