Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Това себеотдаване придава на някои от тези жени особено излъчване и потвърждава, че гениталната диалектика носи своя плод извън телата, присъстващи във времево-пространственото съществуване, искам да кажа, когато жената, която желае и обича, не може да срещне физически този, когото обича. Когато такива зрели жени посвещават на някакво дело своята гениталност, те следват законите на гениталната диалектика, тъй като тя символизира отдаването на сърцето им отвъд плътската любов, която символично включва. В действителност те не изтласкват либидото си, а го пренасят върху дело, в което намират задоволяване на нагоните си.
Това мнимо себераздаване на гениталния стадий, което в очите на свидетелите изглежда като истинско себераздаване в смисъл на безкористност, защото тези жени олицетворяват предаността, всъщност е доказателство, че гениталната диалектика (чиято природа винаги е либидна, ерогенна, символна, дори в любовните отношения между двама души, конкретно присъстващи в телата си) носи своя плод, който също носи плодове и т. н. Този тип жени творят живот. Силата на истинската преданост, която също е целомъдрена и подчинена на определени правила, представлява сублимирана генитална еротика. Някои от тези жени, чиято генитална зрелост е в основата на социалната им дейност, посветена на грижи за младите, имат витализиращо и креативно майчинско влияние върху онези, които ги вземат за пример, за идеален Аз на развитието си в момента. Между тях, между жените, отдали се на младите, има, разбира се, и символично безплодни жени, но дали са повече отколкото сред жените, които са физически майки? Колкото до верните и щастливи в семейството си жени (а не мазохистки), радостта им, неотделима от цялостния избор на съпруга, идва от това, че усещат нищожността на всекидневните изпитания в сравнение с удоволствието, което са получавали и получават, отдавайки своя ум, сили, сърце на символни социализирани изяви, по-дълговечни от нетрайната им личност, изяви, които като децата от плътта им имат повече право на живот от собствената им личност, а усилията, положени за запазването и развиването им, са етически по-стойностни от грижите за собственото им оцеляване.
Щом нито мъжкият член, нито оргазмът се търсят заради самите тях, какъв е тогава специфично женският начин на генитално задоволяване?
Този въпрос заслужава да бъде поставен. Не става ли дума за изместено изливане на нейния разтворен полов орган, който вика фалоса, означаващ с избликналата сперма майчинство, желано от нея само ако мъжът, на когото се е отдала, я желае? Ако е така, това изливане се изразява в отдаването на тялото и силите й на мъжа, дори с цената на евентуален отказ от физическо майчинство, за да бъде негова съпруга, за да се идентифицира с блясъка на кариерата му — която е най-голямото му дело и цел, — с неговия материален, афективен и социален успех.
Достатъчно е жената да достигне, отвъд фалическия външен вид на телата, до емоционалната същност на своя пол, за да започне да разбира рефлексивно по-малко себе си, отколкото мъжа; но и това, както по времето на клиторната мастурбация, от която се е откъснала, защото й се е сторила безинтересна, е нарцистична рана за нейната интелигентност, която търси — както тази на мъжа — логиката и разума, облягайки се на механизмите, производни от предгениталните и фалическите сублимации. Разбира се, всички тези истински и динамични мотивации са сексуални. И въпреки че, каквото и да казва за своя избор, дълбоко в себе си тя усеща половия си орган, той остава за нея недосегаем, невидим, полиморфен в еротичните й усещания — от най-податливите за изразяване с думи и за локализиране в периферията, що се огнася до функциите на тялото й, до най-неизразимите с думи и най-дифузните в интимността на вътрешното й тяло, що се отнася до цялата й личност и дори отвъд нейните времеви и пространствени граници, т.е. до най-неразумното, — без това да я изненадва. Половият орган, за който носи отговорността още от детството и който е постоянен източник на безусловни емоции, е формално непонятен за нея извън диалектиката на майчинството, а в самото него има такова разминаване между емоциите, които обещава, и тези, които носи, че майките невинно смесват в предназначението им матката със сърцето — орган може би по-почтен, а може би и по-правдоподобен.