Експериментът Досейди

Маккай осъществи следващата серия контакти в предоставената му от клана на Сухата Глава стая. Това бе сравнително голямо помещение за гости хуманоиди, мебелирано с добре обучени кано-столове и едно широко кано-легло, на които Джедрик гледаше с подозрение, въпреки че разполагаше с информацията на Маккай за тези неща. Тя разбираше, че имат само рудиментарен мозък, но нали все пак бяха… живи.

Джедрик стоеше до единствения прозорец в стаята и гледаше към басейна на двора. Когато чу Маккай да се пробужда от тапризиотовия транс, тя се обърна към него.

— Подозренията ни се потвърдиха — рече той.

— Твоите приятели от БюСаб ще застанат ли на наша страна?

— Да.

Джедрик се извърна отново към прозореца.

— Продължавам да се питам как ли изглежда небето над Досейди сега… без Стената на Бога. Дали е така ясно като това над Тандалур. — Тя кимна по посока на двора, който се виждаше през прозореца. — А когато и ние имаме пространствени врати…

Джедрик не довърши. Маккай, разбира се, долавяше всяка нейна мисъл. Тази нова близост изискваше значително пренастройване.

— Мислех си за твоята подготовка като легум — каза тя.

Той отгатна посоката на разсъжденията й. Всички гауачини, участвали в подготовката му, се бяха старали да изглеждат открити. Бяха му казали, че са специално подбрани заради изключителните си качества, най-добрите за тази задача — създаването на гауачински легум от негауачин.

От нищо — нещо!

Неговите учители оставяха впечатлението, че водят живот на нормални гауачини; те имаха обичайния брой плодовити женски в семейните резервоари и пресяваха малките си в Гралуза с необходимото усърдие. На повърхността всичко изглеждаше съвсем обикновено. Въведоха го в интимните аспекти на своето битие, а на въпросите му отговаряха с обезоръжаваща откровеност. Сега, когато интелектът му бе подсилен с този на Джедрик, Маккай видя всичко това в различна светлина. На преден план излязоха боричканията между гауачинските кланове. Той вече знаеше, че не е задавал правилните въпроси, че учителите му са били избрани по критерий, различен от онзи, който бяха изтъкнали, че тайните инструкции на техните шефове са съдържали някои изключително важни нюанси, които са били скрити от бъдещия легум.

Клетата Кейланг!

Това бяха тревожни разсъждения. Те променяха представите му за гауачинската чест и поставяха под съмнение всички онези прибързани сравнения, които бе правил между гауачинските модели и структурата на БюСаб. Подготовката му като агент на БюСаб бе подложена на същия разнищващ анализ.

Защо… защо… защо… защо…

Закон? Гауачински Закон?

Стойността на това да бъдеш човек, който е едновременно агент на БюСаб и легум при гауачините, придоби ново значение. Маккай премина през този лабиринт от факти, както преди време интелектът на Джедрик бе проникнал през Стената на Бога. Зад видимия параван съществуваха други, само смътно зрими сили. Имаше задкулисно здание на властта, хора, които рядко изплуваха на повърхността, творци на решения, чиито най-малки прищевки бяха свързани с ужасни последици за безбройните светове. Много бяха планетите, поробени в една или друга степен. Досейди бе просто крайност със специално предназначение.