Експериментът Досейди

— Защо вие, хората, сте толкова студени и механични във вашите взаимоотношения?

По-късно Йори Х. Маккай щеше да разсъждава над този въпрос на кейлбана. Беше ли това опит от нейна страна да му даде сигнал за Експеримента Досейди и да го подготви за евентуалните последствия, които проучването му можеше да има върху самия него? По това време той дори не знаеше за Досейди, а съпровождащото контактния транс с кейлбаните напрежение и обвинителният тон, който тя възприе, бяха изключили всякакви други съображения.

И все пак беше мъчително. Мисълта, че могат да го използват като обект за изследване на човешката психика, му беше неприятна. Той винаги бе смятал този кейлбан за своя приятелка — ако човек изобщо можеше да си представи, че е възможно да бъде в приятелски отношения със създание, чието зримо проявление във вселената беше едно жълто слънце от четвърта величина, виждащо се от Главната Централа на Бюрото по Саботаж, където се намираше неговата щаб-квартира. Не трябваше да се забравят и неизбежните неудобства около контакта с кейлбаните. Трепетният конвулсивен транс например, който обхващаше тялото, докато словата изникваха в съзнанието.

Но той продължи да се пита: съдържаха ли думите й нещо повече от буквалния им смисъл?

Когато проектантите на метеорологично време поддържаха кратки периоди на вечерния дъжд, Маккай обичаше веднага след него да излезе навън и да се поразходи в оградения парк, който БюСаб бе осигурило на агентите си от Главната Централа. Като Извънреден Саботьор можеше да се разхожда на воля; харесваше му да вдишва свежите ухания, които се разнасяха след дъжда.

Паркът беше разположен върху площ от тридесет хектара, вклинена дълбоко в кладенеца, чиито стени бяха сградите на БюСаб. Представляваше хаотична смесица от растения и бе прорязан от алеи, които се виеха между насаждения от растителни образци, донесени от всички обитаеми планети в познатата вселена. Ако тук имаше вложена някаква идея, това беше идеята за поддържане и защита на флората, според която растенията, нуждаещи се от условия, подобни на тези на родната им планета, се култивираха в техни собствени сектори. Гигантските копиевидни борове от Сасак заемаха един малък хълм недалеч от края на парка, обкръжен от могили с огнени шипки от Рудирия. Имаше открити и скрити морави, както и зелени площи, които изобщо не бяха поляни, а подвижни хищни храсти, обградени от тесни ровове с киселинна вода.

Дъждовно-бисерните цветя често привличаха вниманието на Маккай и изключваха съзнанието му за всичко останало. Там имаше и една Лилиум гроса, чиито червени цветове — два пъти по-големи от височината й — хвърляха дълги сенки над гърчещия се син килим, а всяко миниатюрно цветче се отваряше и затваряше като малка задъхана устица.