Експериментът Досейди

Джедрик — в тялото на Маккай — остана на пост пред собствената си стая, а Маккай — в плътта на Джедрик — влезе вътре. С кого трябваше да опита да се свърже? С Фани Мае? Мракът над Досейди внушаваше възможността за пълното оттегляне на кейлбана-защитник. А оставаше толкова малко време.

Маккай седна с кръстосани крака на пода и се опита да изчисти съзнанието си. Постоянните странни открития в това женско тяло му пречеха да се съсредоточи. Осъществената от Пчарки размяна остави след себе си потрес и агентът се съмняваше той да отшуми скоро. Сега те трябваше просто да пожелаят нова размяна и чудото щеше да стане. Но това ново тяло… ох, това множество от различия бе толкова объркващо. Те далеч не се изчерпваха с приспособяването към различните ръст и тегло. Мускулите на неговите/нейните ръце и бедра създаваха впечатлението, че не са им по мярка. Телесните усещания пътуваха по нови подсъзнателни коридори. Анатомията на тялото създаваше свои собствени модели и инстинктивни реакции. На първо време той реши да оттренира няколко движения за предпазване на неговите/нейните гърди. Тези движения напомняха оная съвкупност от навици, чрез които мъжете пазеха тестисите си. Усвояваха ги в ранна възраст и впоследствие те ставаха автоматични. Проблемът с женското тяло бе, че предпазването трябваше да е съзнателно. Всъщност проблемите далеч не се изчерпваха с паралела между гърдите и тестисите.

Докато се опитваше да изчисти съзнанието си за контакта с кейлбана, в него нахлуха нови, подобни на паяжини усещания. Беше влудяващо. Всичко материално трябваше да бъде заличено, но женското тяло продължаваше да изпраща тревожни сигнали. Отчаян, Маккай превърна съзнанието си в пламтящ конусовиден фокус, макар да знаеше колко опасно е това. Избираше пътя към пълна загуба на идентичността, в случай че останеше дълго време в подобно състояние. От друга страна, фокусът му даваше достатъчно бистрота, за да може да запълни съзнанието си със спомени за Фани Мае.

Тишина.

Почувства как ударите на сърцето му отчитат времето.

По периферията на тази тишина бе надвиснал страх.

Хрумна му, че някаква сила е вдъхнала ужас у кейлбана на Божествената Стена.

Усети в него да се надига гняв.

— Кейлбан! Ти си ми длъжница!

— Маккай?

Името му бе произнесено толкова тихо, че той се запита дали това не е някаква игра на въображението.

— Фани Мае?

— Ти ли си, Маккай?

Този път бе по-отчетливо и той долови познатото присъствие в съзнанието си.

— Аз съм Маккай и ти си ми длъжница.

— Ако наистина си Маккай… тогава защо си така… странно… променен?

— Сега имам друго тяло.

Не можеше да го твърди със сигурност, но му се стори, че се вцепенява. Гласът на Фани Мае стана още по-силен.