Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Тротоарите бяха лоши. Пешеходният подлез — още по-зле. Най-гадното беше прекосяването на река Темза. Поне предвидливо се беше сетил да затвори всичките прозорци.
И все пак той се намираше тук и сега.
След неколкостотин метра щеше да излезе на шосе М40 — сравнително чист път до Оксфордшър. Имаше една единствена пречка: между него и открития път се намираше М25. Пищяща, сияйна лента от болка и тъмна светлина63.
Цветът, който се плисва на изблици отвъд очите ви, отвъд болката точно преди да умрете, е инфрачерно… Одегра. Нищо не може да я прекоси и да оцелее.
Във всеки случай нищо смъртно. Ала не беше сигурен какво би причинила на един демон. Не можеше да го убие, но никак нямаше да е приятно.
Полицията беше блокирала входа на надлеза отпред. Изгорели останки — някои все още горяха — свидетелстваха за участта на предишните коли, на които се бе наложило да минат по надлеза над тъмното шосе.
Полицията не изглеждаше щастлива.
Кроули превключи на втора и натисна газта.
Мина през блокажа с шейсет. Това беше лесното.
Навсякъде по света са регистрирани случаи на спонтанно самозапалване на хора. В един миг някой най-радостно си пухти през живота и в следващия — тъжна снимка на купчинка пепел и самотни, тайнствено неовъглили се ръка или крак. Случаите на спонтанно самозапалване на превозни средства не са чак дотам добре документирани.
Каквито и да са статистическите данни по въпроса, те току-що се увеличиха с една бройка.
Кожената тапицерия започна да дими. Забил поглед право напред, Кроули заопипва с лявата си ръка седалката за „Правите и акуратни предсказания“ на Агнес Нътър и ги премести на сигурно място в скута си. Щеше му се да беше предрекла и това64.
После пламъците погълнаха колата.
Трябваше да продължи да кара.
От другата страна на надлеза полицаите пак бяха блокирали пътя и отклоняваха колите, опитващи се да влязат в Лондон. Хилеха се на някаква история, която току-що бяха разказали по радиото: че едно ченге на мотоциклет спряло открадната полицейска кола и що да види — шофьорът бил едър октопод.
Някои полицейски отряди биха повярвали на какво ли не. Но не и столичната полиция. Столичната беше най-яката, най-цинично прагматичната, най-твърдоглаво земната полицейска сила в цяла Великобритания.
За да шашнеш ченгетата от столичната, беше нужно нещо наистина сериозно.
Например огромна очукана кола, която представлява ни повече, ни по-малко огнена топка, пламтяща, ревяща, изкорубена бричка от Ада, карана от ухилен психар с тъмни очила, седнал сред пламъците; подире й да се стеле гъст черен дим и тя да приижда право към тях в проливния дъжд и вятър със сто и трийсет километра в час.
Това задължително би ги шашнало.
Кариерата беше спокойният център на един бурен свят.
Гръмотевиците горе в небето не просто тътнеха — те разцепваха въздуха на две.
— Ще дойдат още мои приятели — повтори Адам. — Скоро ще пристигнат и тогава ще можем да се захванем на сериозно.
Кучето започна да вие. Това вече не беше воят сирена на вълк единак, а странното треперливо скимтене на малко кученце в голяма беда.
Пепър се беше втренчила в коленете си.
Като че си мислеше нещо.
Най-накрая тя вдигна поглед и се вгледа в безизразните сиви очи на Адам.
— Ти кое ще си вземеш, Адам? — попита тя.
Изведнъж грохотът на бурята стихна и се спусна внезапна, кънтяща тишина.
— Какво? — попита Адам.
— Ами ти нали подели света и ние всичките ще получим по едно парче — ти кое парче ще вземеш тогава? Тишината пееше като арфа, тънко и високо.
— Мда — обади се Брайън. — Ти така и не ни каза кое ще вземеш ти.
— Пепър е права — подкрепи я Уенслидейл. — На мене ми се струва, че не е останало кой знае какво, щом като ние ще вземем всичките ония страни.
Устата на Адам се отвори и затвори.
— К’во? — рече той.
— Кое е твойто парче, Адам? — попита Пепър. Адам се вгледа в нея. Кучето бе спряло да вие и беше вторачило в господаря си напрегнат помиярски поглед.
— А-а-аз ли? — заекна той.
Тишината продължаваше — една-едничка нота, която можеше да заглуши всички шумове на света.
— Ами че Тадфийлд — заяви Адам. Те го зяпнаха.
— Ми, и Долен Тадфийлд, и Нортън, и Нортънската гора…
Продължаваха да го зяпат. Погледът на Адам запълзя по лицата им.
— Те са всичко, което съм искал някога — рече той.
Те поклатиха глави.
— Щом искам, мога да ги имам — заяви Адам. В гласа му се долавяше нацупено предизвикателство, а то на свой ред граничеше с внезапно съмнение. — Мога и да ги направя по-добри. По-добри дървета за катерене, по-добри вирове, по-добри…
63
Всъщност това не е оксиморон. Това е цветът след ултравиолетовия. Техническото му обозначение е инфрачерно. В опитни условия се вижда съвсем лесно. За да осъществите опита, просто изберете една по-ячка тухлена стена с възможност за добър разбег, наведете глава и атакувайте.
64
Беше го предрекла. Предсказанието гласеше:
„Улицъ отъ светлина щъ кипне, чернъта Колесницаа на Зъмята штъ пъламъне и Кралица# няма вечъ да пей звънлив пъст.“Повечето от рода бяха съгласни с Джелатли Дивайс, написал кратка монография през 1830-те години, в която той го тълкуваше като метафора за изгонването на илюминатите на Вайсхаупт от Баеария през 1785 г.
# „Куин“; Queen (англ.) — кралица — бел. прев.