Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
Но тя не умря. Все пак ненапразно преди да стане Смърт, са я наричали Жива, подобни прякори не се дават току-тъй.
Още дълго живя. Може би цял час. Дишаше, веднъж дори леко се усмихна, но не проговори и не отвори очи. После спря да диша.
Колко е красива, мислеше си Сенка. А в ковчега, като й измият прахоляка и мръсотията, като й срещат косите, като й сложат цветя (трябва да има портокалов цвят, който означава „чистота“, и вейка от тис, „вечна любов“) — ще е невероятна. Ще си я приберат майка й и татко й, защото това е тяхно право, и ще я закопаят в черната земя, и отгоре ще сложат белокаменен кръст, и на него ще напишат името й, както се е казвала по-рано, и отдолу „Тук е погребана Смъртта“.
Как Сенка чете вестник
Щом стартираха, без да се наговарят, караха по шосето четиринайсет часа без почивка. Почти триста километра минаха, само на два пъти доляха гориво от тубата. През целия път шофьорът и асистентът не си казаха нито дума. Сенка си вършеше работата: натискаше клаксона, размахваше флагчето, на острите завои се надвесваше над вратата, гледаше дали не играят колелата. Освен това в задълженията му влизаше да следи по карта маршрута, но в това не успяваше. Щом наведе глава, веднага носът му потича, от очите му капят солени сълзи, в гърлото му се събира буца. От сълзите не вижда картата, само цветни петна. А когато гледаше в далечината и вятърът му вееше косите, му беше по-лесно, очите и бузите му съхнеха по-бързо.
Дали господин Неймлес плачеше, не беше ясно, защото лицето на инженера почти не се виждаше под очилата-консерви. Устните му през цялото време бяха стиснати, но крайчецът май потръпваше.
А веднага след Вязма спукаха лятата гума. Какво да се прави, наложи се да бутат трипеда обратно до града, с две гуми не можеха да карат, да не е велосипед.
Резервните гуми, както и всички останали резервни детайли пътуваха в каретата на Маса и спътничката му. Каретата отдавна беше изостанала от „Летящото килимче“. Ако до утре вечер стигне във Вязма, пак добре. Затова волю-неволю се наложи да нощуват и денуват. Това също се реши от само себе си, без думи. Двамата не вечеряха и се разотидоха по стаите си.
На сутринта Сенка излезе от хотела, разпъди местните момчетии да не припарват до колата, не отговори на глупашките им въпроси, нямаше настроение. Отиде на гарата за московски вестник.
Я, дали са напечатали или не? Отвори „Ведомости“ направо на пета страница, където е за театри и спорт.
Напечатали са, къде ще ходят.
Въпреки дъждовното и ветровито време вчера на обед на Триумфалния площад се събраха привърженици на автомобилизма, тази нова религия, все още екзотична в нашите простори. Състоя се стартът на мотокроса „Москва — Париж“, за който вече писахме и чийто ход възнамеряваме да оповестяваме чрез телеграфическите съобщения. Публиката изпрати шофьора г-н Неймлес и неговия млад асистент с ентусиастически аплодисменти. Спортистите изглеждаха развълнувани и съсредоточени, отказаха общуване с представители на пресата. Няма да им пожелаем „щастливо плаване“ (бездруго има предостатъчно дълбоки ями по руските пътища), а по-добре, както е прието при автомобилистите, да им пожелаем здрави гуми и сигурно запалване.
Сенка прочете десетина пъти бележката, а за младия асистент — дори на глас и артистично.
Сгъна прилежно вестника и изведнъж видя на първа страница заглавие с големи букви:
Съобщаваме някои подробности за вчерашното събитие, за което се носят толкова слухове и клюки.
В нощта срещу 23 септември в едно от печално известните хитровски свърталища е станало истинско сражение между силите на закона и бандитите. Полицията сложи край на престъпната „кариера“ на двете най-опасни московски банди — на Княза и на Вампира, които са избрали смъртта пред ареста. Убит е също избягалият каторжник Кузмински, бивш студент, обявен за издирване в цяла Русия.
Уви, има жертви и сред пазителите на реда. Геройски са загинали защитниците на московчани полковник Солнцев, пристав в Трети мясницки участък, и старшият стражар Будников. Първият беше млад и многообещаващ, на втория му оставаха само две години служба до заслужена пенсия. Вечна памет на героите.
Адютантът на главния полицейски началник отказа да съобщи за пресата каквито и да било други сведения, като добави само, че в престрелката е убита и особа от женски пол, любовница (или на езика на престъпниците „изгора“) на Княза.
Ала нашият кореспондент успя да изясни една интересна подробност, съвсем непосредствено свързана с хитровската трагедия.