Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
Сенка видя как Будочник леко-леко с малки стъпчици се придвижи до Вампира и Княза и нещо им пошепна. А Ераст Петрович не гледаше към тях, а само към Смъртта.
— Не трябва да умирате! — викна той. — Какво сте си внушили, че…
— Давай! — пошепна Будочник и тримата — той, Княза и Вампира — се хвърлиха към инженера.
Стражарят му налетя с цялото си туловище, затисна го на стената, хвана му китките и разпъна Ераст Петрович на кръст.
— Краката! — изхриптя Будочник. — Тоя много рита!
Княза и Вампира клекнаха, хванаха господин Неймлес за краката. Той се задърпа като риба на кукичка, но нямаше измъкване.
— Пуснете го! — викна Смъртта и насочи револвера, но не гръмна.
— Ей, очилатият, вземи й оръжието! — нареди стражарят.
Цайса се запъти право към Смъртта, мъркайки сладострастно:
— Върни, красавице жестока, на любовта ми скъпий дар.
Тя се обърна към валето:
— Не се доближавай. Ще те убия! — но тънките й ръце, стиснали револвера, трепереха.
— Стреляйте в него! Не се бойте! — отчаян викна Ераст Петрович, който се мъчеше да се отскубне.
Но мощните лапи на Будочник го държаха здраво, а и Вампира и Княза, както бяха приклекнали, макар злобно да се зъбеха един на друг, не пускаха пленника.
— Тъпако проклет, стойте! — нададе вой приставът. — Тя ще гръмне! Ще Ни погубите всичките.
Тънките устни на валето се отвориха в усмивка:
— Вие сте тъпак. Мадмоазел няма да гръмне, ще пожали красавеца брюнет. Това, копой нещастен, се нарича любов. — Внезапно направи две бързи крачки, измъкна колта от Смъртта и го хвърли далеч, чак към изхода, след което спокойно каза: — Сега вече довършете умника, готово.
— С какво, със зъби ли? — с прегракнал глас рече зачервеният от напъна Будочник. — Здравеняк, ще му се не види, едвам го държа.
— Ами добре — въздъхна Цайса, — дълг на интелигенцията е да помага на народа. Я малко се поместете, служителю на реда.
Стражарят се отдръпна колкото можа, а валето вдигна ножа и се приготви да го метне. Сега ще блесне стоманена мълния и край с Ераст Петрович Неймлес, американския инженер.
Колтът беше паднал на две крачки от ходника и блестеше с черната си стомана, сякаш намигаше на Сенка: шубе ли те е, Сенка?
А, каквото ще да става, все някога ще се мре!
Той се хвърли към револвера, грабна го и ревна:
— Стой, Цайс! Убих те!
Онзи се обърна, редките му вежди се вдигнаха учудено.
— Ба, седма сцена. Същите и Скорик. Защо се върна, глупчо?
— Ей, малкият — завика залепеният до стената пристав. — Да не си посмял! Ти не знаеш — тук не може да се стреля, сградата ще се срути! Живи ще ни погребе!
— Срутване!!! — изведнъж изкрещя Ераст Петрович.
В същия миг се чу громолене, купчината пръст и камънаци, затрупала вратата, се размърда и рухна. Докато приставът квичеше обезумял, там се появи ниска набита фигура в черно. Като топка скочи насред съкровищницата и с войнствен вик се хвърли към валето.
Маса!
Чудо, истинско чудо!
Ераст Петрович моментално се възползва от настъпилото объркване в редиците на враговете. Княза отхвърча на една страна, Вампира на друга. От лапите на Будочник впрочем не можа да се изтръгне и след кратка борба двамата рухнаха на пода, при това стражарят се оказа отгоре и притисна господин Неймлес на земята, здраво вкопчен в китките му. Обаче сега Вампира и Княза не се втурнаха на помощ — взаимната им омраза надделя. Апашите се сбиха и се залупаха по пода.
Цайса метна ножката по японеца, но онзи успя да приклекне. Със същата лекота се размина и с втората, и с третата ножка. Валето привърши маншетния си арсенал, но не се спря — отметна пеша на дългата дреха и Сенка видя бастуна, закачен за колана на панталона му.
Какво носи в бастуна, помнеше — дълго остро оръжие, наречено „шпага“. Не беше забравил и как ловко борави валето с тази опасна вещ.
С прибрана зад гърба лява ръка и десния крак напред Цайса запристъпва, свистейки с острието в бляскави кръгове. Маса заотстъпва. Естествено — с голи ръце!
— Ще стрелям! Сега ще стрелям! — изкрещя Сенка, но никой дори не го погледна.
Той стоеше като тъпак със заредения револвер, а всички плюеха на него, улисани в собствените си грижи: Будочник беше яхнал инженера и се опитваше да му размаже лицето с якото си чело; Княза и Вампира ръмжаха и квичаха като бесни псета; Цайса изтикваше Маса към ъгъла; Смъртта се мъчеше да избута стражаря от Ераст Петрович (ама къде ще излезе на глава с такова добиче); полковникът стъписан се озърташе, размахал скокливия си нож.
— Какво се звериш, мръснородие?! — изхриптя Будочник. — Виж, че сам не мога да се преборя! Ръгай го! После ще се разберем!