Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
— И с какво, интересно, съм се издал? — попита Будочник, който с любопитство разглеждаше инженера.
Сенка не забеляза нито страх, нито поне тревога на лицето му. Но веднага му се наложи пак да врътне глава — към пристава.
— Признаваш ли си, Будников? — ужасен извика полковникът и се дръпна от подчинения си. — Но той още нищо не е доказал!
— Ще докаже — благодушно махна с ръка Будочник, пак загледан само в господин Неймлес. — Сега няма отърване от него. А ти помълчи, ваше високоблагородие, в момента си последен номер.
Солнцев само зина, но нищо не можа да промълви. Това по книжному се нарича „загуби дар-слово“.
— Искате да знаете с какво сте се издали? — отговори на въпроса с въпрос Ераст Петрович и се подсмихна. — Много просто. Има само един начин да отвинтиш главата на човек на сто и осемдесет градуса, и то за част от секундата, така че дори да не гъкне: хващаш го за темето и врътваш рязко, така че да му счупиш прешлените и да му скъсаш мускулите. За целта е нужна наистина феноменална сила, каквато от всички присъстващи имате само вие, Будников. Нито Княза, нито Цайса, нито господин полковникът биха се справили. Хората, способни да извъртят такъв номер, са единици в целия свят. Ето ви цялата философия. Случаят с хитровските убийства поначало не е от най-загадъчните. Ако не бях зает същевременно с още едно разследване, много по-рано щях да ви разкрия…
— Умен, умен, та прост — разпери ръце Будочник. — Уж толкова внимавах, ама за туй на хич не помислих. Трябваше да му строша тиквата на Прошка.
— Сигурно — съгласи се господин Неймлес. — Но и това нямаше да ви спаси от участие в акцията „Паяци в клетка“. Значи изходът щеше да е същият.
Какъв „изход“, почуди се Скорик, който поглеждаше над рамото на Смъртта. Какво ще стане, като свършат с приказките? Апашите полека-лека отпуснаха ръце, на пристава му треперят бърните. Като вземе да гърми с револверите — ще стане един хубав изход.
А инженерът и стражарят продължиха да си говорят, все едно са седнали да пият чай.
— Разбирам всичко — каза Ераст Петрович. — Не сте искали да оставяте никакви свидетели, та и тригодишно дете не сте пожалили. Но какво са ви били криви папагалът и кучето? Това вече не е предпазливост, а някакво безумие.
— Как ли пък не, ваше високородие — Будочник погали бухналите си мустаци. — Птицата беше учена. Като влязох, арменецът ми вика: „Здравейте, господин стражар.“ И папагалът веднага: „Здррравейте, господин стррражаррр!“ Ами ако го повтореше пред следователя? А паленцето на мадмоазелката много душеше. Бях чел в „Полицейски бюлетин“ как едно куче така се нахвърлило върху убиеца на стопанката си, та го заподозрели. От вестниците може да се изчетат много полезни работи. Само най-важното не може да се прочете — въздъхна умърлушен. — Че може да превалиш петдесетака и пак да ти влезнат младежки глупости в главата…
— Говорите ми за брадата му б-бяла, а той моми з-задява? — кимна с разбиране Ераст Петрович. — Да, по вестниците не пише. За такива случаи, Будников, се чете поезия и се ходи на опера: „На всяка възраст сме покорни на теб, любов…“23 Чух ви как говорехте на мадмоазел Смърт за „силен човек с грамадно богатство“. Себе си ли имахте предвид? За двайсет години хитровско царстване сигурно доста сте спастрили, ще ви стигнат за старини. За старини да, но за царица Лебедица — надали. Поне така сте си мислели. И поради тази неосъществимост сте изпаднали в лудост, закопнели сте за грамадно богатство. Започнали сте да убивате за пари, което по-рано не сте си позволявали, а когато сте научили за подземното имане, направо сте превъртели…
23
А. С. Пушкин, „Евгений Онегин“, VIII, 29. — Б.пр.