Елантрис

— Трябва да ми се доверите — продължи Сарене. — Кроежите на Хратен са важни. Казвате, че кралят вижда нещата конкретно. Е, с Хратен е точно обратното. Той вижда всичко като потенциал и целта му е да направи от Арелон поредния фьорденски протекторат. Ако използва Елантрис срещу нас, трябва да предприемем нещо.

— Накарайте дребния коратски жрец да се съгласи с него — предложи Ейхан. — Ако са на една страна, гьорнът няма да може да използва града срещу религията.

— Омин не би го направил, милорд — поклати глава Сарене. — Той не мисли злото на елантрисците и никога не би ги нарекъл дяволи.

— Не може ли просто… — започна Ейхан.

— Милостиви Доми! — прекъсна го Роял. — Ейхан, никога ли не ходиш на служба? Човекът не би го сторил.

— Ходя — отвърна графът безразлично. — Просто си мислех, че би се съгласил да направи услуга на кралството. Ще го възнаградим подобаващо.

— Не, милорд — настоя Сарене. — Омин е духовник, при това добър и искрен. За него истината не е обект на дебати и търгуване. Боя се, че нямаме избор. Трябва да застанем на страната на Елантрис.

Няколко лица, включително на Еондел и Едан, помръкнаха при тези й думи.

— Това няма да е лесно за изпълнение, лейди Сарене — предупреди я Роял. — Може да изглеждаме инфантилни, но тези четирима мъже са сред най-интелигентните и широко скроени хора в Арелон. Щом те се изнервят при мисълта за Елантрис, представете си отношението на останалите.

— Трябва да променим тези представи, милорд — изтъкна принцесата. — Вдовишкото изпитание ми дава възможност. Ще занеса храна на елантрисците.

Този път накара да ахнат дори Шуден и Роял.

— Добре ли чух, скъпа? — попита Ейхан с треперещ глас. — Ще отидете в Елантрис?

— Да — отговори твърдо Сарене.

— Трябва да пийна нещо. — Ейхан отпуши манерката си с вино.

— Кралят няма да го позволи — намеси се Едан. — Той не разрешава дори на стражата да влиза в града.

— Прав е — съгласи се Шуден. — Няма да минете през портите, ваше височество.

— Оставете краля на мен — заяви Сарене.

— Номерата ви няма да минат този път, принцесо — предупреди я Роял. — Нищо на света няма да убеди Ядон да ви пусне в града.

— Ще измисля нещо. — Сарене се опита да изглежда по-сигурна, отколкото беше. — Това не е ваша грижа, милорди. Просто искам да ми обещаете, че ще ми помогнете.

— Да помогнем?… — заекна колебливо Ейхан.

— Да раздам храната в Елантрис — обясни Сарене.

Графът се опули.

— Да ви помогнем? — повтори той. — Вътре?

— Искам да развенчая митовете за града — каза Сарене. — За целта трябва да убедя аристокрацията да влезе и да се увери, че елантрисците не са ужасяващи.

— Съжалявам, че ще противореча — намеси се Еондел. — Но, лейди Сарене, а ако наистина са ужасяващи? Ако всичко, което казват за Елантрис, е истина?

Тя се замисли.