Елантрис
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Elantris #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-310-2
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Елантрис». Краткое содержание книги:
— Но е вярно. Коло?
— Да. Предполагам, че е така — съгласи се Раоден. — Това не е важно. Въпросът е в „дор“. Какво значи тази дума?
— Ами, ако е същата дума, има връзка с джескер.
— Какво общо имат мистериите с това? — попита Раоден подозрително.
— Долокен, суле! — изруга Галадон. — Казах ти, че джескер и мистериите не са едно и също! Това, което в Опелон наричат джескерски мистерии, има по-малко общи неща с дуладелската религия и от Шу-Кесег.
— Разбрах — вдигна ръце Раоден. — Кажи ми за дор.
— Трудно е за обяснение, суле — въздъхна Галадон и се облегна на импровизирания плуг, който се състоеше от кол и няколко камъка. — Дор е невидимата енергия, която е във всичко, но не може да бъде докосната. Не влияе на нищо, но контролира всичко. Защо текат реките?
— Защото водата се притегля надолу, както и всичко останало. Ледът в планините се топи и трябва да отиде някъде.
— Правилно — кимна Галадон. — Но въпросът е друг. Какво кара реките да искат да текат?
— Не знаех, че им е необходима причина.
— Но е така и дор е тяхната мотивация. Според джескер само хората имат способността или проклятието да не виждат дор. Знаеш ли, че ако отгледаш едно птиче без родителите му, в къщата си, то пак ще се научи да лети?
Раоден сви рамене.
— Как се учи, суле? Кой му обяснява?
— Дор ли? — попита колебливо Раоден.
— Точно така.
Раоден се усмихна. Обяснението беше твърде религиозно-мистично, за да е от полза. Но след това се сети за съня си и спомените за отдавнашните събития. Когато лечителката рисуваше аона, сякаш зад пръста й се появяваше цепнатина във въздуха. Раоден все още усещаше хаотичната енергия зад тази цепнатина. Масивната сила, която си пробиваше път чрез аона към него. Искаше да го погълне, да го пречупи, докато не стане част от нея. Внимателно конструираният аон бе канализирал тази енергия в приложима форма, така че да излекува крака на Раоден, а не да го унищожи.
Тази сила си беше реална. Имаше я и в аоните, които рисуваше, макар да бе слаба.
— Това е то… Галадон, ето затова сме още живи!
— Какво се раздрънка, суле? — Галадон вдигна търпеливо поглед от работата си.
— Ето затова продължаваме да живеем, макар телата ни да не работят вече! — развълнува се Раоден. — Не разбираш ли? Ние не ядем, но имаме енергия да се движим. Има някаква връзка между дор и елантрисците. Тя храни телата и ни дава енергия да оцеляваме.
— Но защо не ни дава достатъчно, та сърцата да бият и кожата да не посивява? — попита със съмнение Галадон.
— Защото е съвсем малко — обясни Раоден. — Аондор не работи. Енергията, която е задвижвала града, е намаляла до минимум. Но важното е, че не е изчезнала. Все още можем да рисуваме аони, макар да са слаби и да не правят нищо. Разумът ни продължава да работи, макар че телата са се предали. Просто трябва да намерим начин да върнем пълната й сила.
— О, само това ли? — погледна го насмешливо Галадон. — С други думи, трябва да поправим счупеното.
— Предполагам — отговори сериозно Раоден. — Важното е да осъзнаем, че между нас и дор има връзка. Не само това. Би трябвало да има връзка между самата земя и дор.
Галадон се намръщи.
— Защо мислиш така?
— Защото аондор се е развила само в Арелон. Според текста, колкото повече се отдалечаваш от Елантрис, толкова по-слаба е мощта му. Освен това шаод взима само арелонци. Е, понякога взима и теодци, но само ако по това време живеят в Арелон. Хм, и по някой дуладелец явно.
— Не бях забелязал.
— Има връзка между земята, населението и дор, Галадон. Не съм чувал фьорденец да бъде взет от шаод, без значение колко дълго е живял в Арелон. Дуладелците са смесена раса, наполовина джиндосци, наполовина аонци. Къде се намираше фермата ти.
— В северната част, суле — намръщи се приятеля му.
— Тоест на границата с Арелон — обяви триумфално Раоден. — Има нещо общо със земята и с родството ни.
Галадон сви рамене.
— Може и да има смисъл, но аз съм прост фермер, суле. Какво разбирам от такива работи?
Раоден изсумтя и реши да не реагира на този коментар.
— Но защо? Каква е връзката? Може би фьорденците са прави и наистина Арелон е прокълнат.
— Гради колкото си искаш хипотези, суле — каза Галадон и се обърна, за да възобнови работата си. — Но не виждам никакъв емпиричен материал.
— Добре. Ще спра да правя хипотези веднага щом ми кажеш откъде един прост фермер, знае думата „емпиричен“?
Галадон не отговори, но Раоден бе сигурен, че е чул тихото му кискане.
— Да видим дали ви разбрах, скъпа принцесо — каза Ейхан и вдигна дебелия си пръст. — Искате да помогнем на Ядон? Явно съм много глупав, мислех, че не го харесваме.