Елантрис

Ейхан кимна в знак на съгласие.

— Не може да си позволи да спре. Пролетта е много добър сезон за търговия. Хората са търпели цяла зима скучни цветове и още по-скучни роднини. Щом снеговете се стопят, готови са да похарчат малко. Сега цената на боядисаната коприна е най-висока, а това е една от най-хубавите стоки на Ядон.

— Тази нападения са бедствие. Ядон губи не само корабите, а и печалбата, която щеше да натрупа от продажбата на коприна, да не говорим за другите стоки. Много търговци почти се разоряват, защото се презапасяват със стока, която биха продали по-късно.

— Негово величество стана алчен — каза Шуден. — Купуваше все повече кораби и ги тъпчеше с колкото коприна поемат.

— Всички сме алчни, Шуден — отговори Ейхан. — Не забравяй, че твоето семейство натрупа състояние с износ на подправки от Джиндо. Вие дори не пренасяхте стока, просто построихте пътища и събирахте такси от търговците.

— Нека го кажа иначе, лорд Ейхан — поправи се Шуден. — Кралят се остави алчността да го заслепи. Всеки добър търговец трябва да се подготви за бедствия. Никога не изпращай това, което не можеш да си позволиш да загубиш.

— Добре казано — съгласи се Ейхан.

— Както и да е — намеси се Сарене. — Ако кралят е останал само с два кораба, те трябва да донесат солидна печалба.

— „Солидна“ не е точен термин, скъпа — посочи Ейхан. — По-скоро „невероятна“. Нужно е чудо, за да може Ядон да се възстанови от тази катастрофа. Особено преди Телрий да го унижи непоправимо.

— Ами ако сключи споразумение с Теод? — подхвърли Сарене. — Изключително изгоден договор за коприната?

— Може би — сви рамене Ейхан. — Умна идея.

— Но невъзможна — възрази херцог Роял.

— Защо? — настоя Сарене. — Теод може да си го позволи.

— Защото Ядон не би приел никога такъв договор — обясни херцогът. — Той е твърде опитен търговец, за да приеме сделка, която изглежда прекалено добра, за да е реалистична.

— Съгласен съм — кимна Шуден. — Кралят няма да има нещо против да изкара голяма печалба от Теод, но само ако е убеден, че ви прекарва.

Останалите закимаха. Джиндосецът беше най-млад в групата, а бързо доказваше, че е умен поне колкото Роял, ако не и повече. Това, заедно с демонстрираната честност, му носеше репутация, несвойствена за годините му. Човек, който съчетаваше честност и схватливост, наистина имаше голяма сила.

— Трябва да помислим над това допълнително — каза Роял. — Но не твърде дълго. Проблемът трябва да се реши преди плащането на данъците, иначе ще се разправяме с Телрий, а не с Ядон. Колкото и да е лош старият ми приятел, с Телрий ще е по-зле. Особено ако разполага с подкрепата на Фьорден.

— Постъпихте ли както ви посъветвах със сеитбата? — попита Сарене, докато благородниците се готвеха да си тръгват.