Кръвта на богомолката

— Мога да те заведа до враговете ти — отвърна старицата. — Поразшетах се из Джерез и научих това-онова.

— Не виждам причина да ти имам доверие — отсече лейтенант Бродан. Всъщност трудно беше да се види каквато и да била полза от това ново познанство. Макар Бродан да беше офицер от Рекеф, а Рекеф да не беше място за боязливите и гнусливите, от тази бабичка го побиваха тръпки.

— Изборът е твой. Аз просто ти предлагам онова, което търсиш и за което са те изпратили тук, ни повече, ни по-малко. Можеш да отхвърлиш предложението ми, разбира се. — Съскащият й глас започваше да му лази по нервите. Лицето й беше бледо като на мъртвец, бузите й бяха хлътнали, а очите — червени и немигащи като на вещица от детските приказки. — Мога да те заведа при враговете ти — повтори тя. — Знам къде са.

— Къде са били тоест — изсумтя презрително Бродан. — Отпреди колко време е информацията ти?

— Къде са. Къде ще бъдат — настоя старицата и размърда костеливите си ръце в скута си. — Но ти не разбираш, нали? Не можеш да разбереш. Разбери поне, че аз знам.

— И откога имам врагове? — попита Бродан. — Мен всички ме харесват.

— Дошли са да вземат онова, което търсиш, и това ги прави твои врагове — обясни търпеливо посетителката.

— Кои, колекционерите?

— Не, крадците. Крадци от Равнините — изсъска тя. — Врагове на Твоята Империя.

— Нали каза, че и ти работиш за Империята? — Бродан я изгледа с подозрение.

Тя стисна тънките си, почти несъществуващи устни.

— Аз съм по-стара от твоята Империя, така че защо да ми пука? Пратиха ме да те държа за ръчичка, докато намериш онова нещо, и ето ме тук. Ако отхвърлиш помощта ми и след това се провалиш, за провала ти бързо ще се разчуе.

Бродан сбърчи чело. Рекеф често използваше странни хора за свои агенти, но това чудато същество сигурно беше най-странното от всички.

— Ще те следя под лупа — предупреди той.

— Следи ме колкото щеш. Ако кажеш, ще ти потанцувам дори.

Той потръпна отново. „Дали пък не е дело на Максин? И откъде е изровил генералът тази дърта вещица?“

— Добре тогава. Води — каза той. — Покажи ми тези така наречени врагове. Да ги видим какви са и кои са.

Тя се изправи и каза:

— Нощес тук ще се пролее кръв.

— В Джерез кръв се пролива всяка нощ — отвърна пренебрежително Бродан. Де пренебрежението му да беше искрено. Прекарал бе само десетина минути в компанията на това чудовище, а вече се чувстваше на тръни. Може би защото нощта наближаваше.

— Събери си войниците — каза тя, а после вдигна ръка и вирна нос, сякаш е надушила нещо. — Побързай. Кръвта вече се лее. Трябва да тръгваме. Веднага!