Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Сините и очи проблеснаха. Косата и беше разрошена, а джинсите и фланелената и риза изпомачкани и кални. Тя трепереше от студа.
— Те имаха намерение да го направят, но се спряха, когато Дентън те хвана, и ме захвърлиха тук. Не знам защо не извършиха това, а оставиха всичко на Макфин.
Намръщих се.
— Опитват се да прикрият следите си от Белия съвет — казах аз. — Дентън иска да стовари на Макфин вината за всичките убийства. Мисля, че той го е пуснал.
— Винаги се оказвам на най-приятните места, когато се забъркам с теб.
— Ти беше вързана — казах аз. — Как успя да се освободиш?
— С малко помощ — каза един неясен, тежък глас. — Стига да е за добро. — Обърнах си главата и видях голата и мръсна Тера Уест, облегната на другата кална стена. Край нея лежаха пет мокри, неподвижни форми — вълците от «Алфа». Тера държеше главите им в скута си над водата. Изглеждаше окаляна и неспокойна и милваше много нежно всеки един от тях. Кехлибарените и очи бяха помръкнали.
— Не мога да разбера — казах аз. — Защо ни набутаха тук? Нима Марконе е имал яма за клопка в двора си!
— Той е смятал да вкара Макфин тук долу до сутринта — каза Тера. — Когато ще стане беззащитен.
— Ау, ау — каза Мърфи замислено. — Казвате, че Дентън е виновен за всички смъртни случаи? За всеки един от тях?
— По един или друг начин, да.
Разказах на Мърфи всичко за Дентън. Как се е снабдил с коланите за себе си и за своите хора, загубил контрол върху силата, която те са му дали, и насъскал «Уличните вълци», а след това и Макфин, за да падне върху тях вината.
Мърфи избухна в кисели ругатни.
— Това беше ъгълът, който ми липсваше. Проклятие. Неслучайно Дентън толкова искаше да те държи настрана от разследването и от всичко, и затова те изкара толкова лош след случката с Макфин. Затова се появяваше на всички места толкова бързо — той вече е знаел, че някой е убит.
Отгоре се чуха викове и ние видяхме, че Марконе се залюля над ръба на ямата. Той висеше отпуснато на едно въже. Очите му бяха затворени. Видях как го издърпаха с няколко резки движения, докато главата му се изравни с ловната площадка, и след това го оставиха там.
— Какво, по дяволите, става? — обади се Мърфи.
— Стръв — отговорих аз и затворих очи за миг. — Дентън го окачи като примамка за Макфин. Щом върколакът се появи и скочи, за да хване Марконе, Дентън ще пререже въжето и Макфин ще падне тук долу.
— При нас — каза Мърфи спокойно. Усетих, че треперенето и се засили. — Смятат да бутнат това създание при нас. О, боже, Хари.
— Дентън или някой от неговите хора може да са приготвили сребърни куршуми — казах аз. — Ще оставят Макфин да ни унищожи и след това ще го застрелят тук. — Погледнах към ръба на ямата. — Много добър план.
— Какво можем да направим? — попита Мърфи, обгърнала силно ръце около себе си.
Поклатих глава.
— Не знам.
— Нищо — каза Тера със спокоен глас. Мърфи и аз се обърнахме към нея. Едно от вълчетата се размърда. Били, може би, се заклати, но падна, когато се опита да седне. Поне можеше да държи главата си над водата. — Нищо — повтори тя. — Бити сме.
Затворих очи и се опитах да си подредя мислите и да преодолея болката и умората, за да успея да направя някакъв план. Мърфи се намести трепереща до мен. Гипсираната и ръка притискаше ребрата ми. Разгънах палтото си, по-скоро в знак на любезност, отколкото на нещо друго, защото и то беше мокро, и завих с него раменете и. Тя се стегна и ми хвърли един възмутен поглед, но само след секунда се сгуши колкото може повече под него.
След още един момент заговори. Гласът и звучеше несигурно — много различен от нормалния и рязък тон.
— Помислих малко, Дрезден. Реших, че съществува голяма вероятност ти да не си замесен в убийствата.
Усмихнах се леко.
— Голям напредък от твоя страна, Мърфи. Това, което Дентън ти причини, ли е доказателството, че не съм замесен?
Тя също леко се усмихна и поклати глава.
— Не, Хари. То означава само, че иска да бие и двама ни. Но не значи, че вярвам на всичко, което казваш.
— Той иска да умра, Мърф. Би трябвало това да е знак в моя полза, нали?
— Всъщност не — каза тя и хвърли един поглед към горния ръб на ямата. — От това, което виждам, Дентън желае смъртта на всички. А ти може пак да ме лъжеш.
— Не те лъжа, Мърф — казах аз меко. — Кълна се в сърцето си.
— Не мога просто така да приема думите ти, Хари — прошепна тя. — Прекалено много хора загинаха. Мои хора. Цивилни, които би трябвало да защитавам. Единственият начин да съм сигурна е да вкарам всички вас, които сте замесени, зад решетките и там да реша нещата.