Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Джамер завъртя очи.
— Вече за седми път ми го казваш, чичо.
— Един дама трябва да знае, че седем е свещено число — рече Абан. — А още по-свещено е седем пъти по седемдесет, което е точно колкото пъти ще ти го повторя, ако така ще влезе в дебелата ти глава.
На света имаше малко дамати, на които един кхафит би могъл да държи подобен тон — освен ако не желаеше да поеме по самотния път — но Джамер беше племенник на Абан. Откакто бе облякъл бялото, бе станал арогантен и непоносим, ала Абан никога нямаше да вземе момчето, ако не беше умно. Достатъчно умно, за да разбере, че лесният му живот зависи изцяло от това, чичо му да е доволен. Щеше да остави търговията в ръцете на жените в семейството, сестрите и съпругите на Абан, а самият той щеше просто да подписва разни документи и да заплашва всеки, който се осмели да нахлуе в територията на Абан в негово отсъствие.
— В името на Еверам и всичко свято, кълна се, че ежедневно ще ти изпращам послания — каза Джамер, покланяйки се уверено.
— Топките на Еверам, момче — изкиска се Абан. — На тази клетва най-малко вярвам.
Той прегърна момчето, което му беше по-близко от собствените му синове, и го разцелува по бузите.
— Стига си пълнил мускалчета със сълзи като съпругите по залез-слънце — сопна му се Керан. — Новите ти стени са здрави, Абан, но ще бъдат подложени на изпитание, ако Шарум Ка трябва да дойде да те подбере.
Строевият офицер беше яхнал един от грамадните зеленоземски коне. Нямаше и следа от сакатия пияница, който Абан бе открил в локва от собствената му пикня само преди няколко месеца. Дясното стреме беше пригодено специално за металния му крак и той седеше спокойно и уверено върху животното.
— Всеки. Ден — прошепна Абан в ухото на момчето за последен път.
Джамер се засмя.
— Тръгвай, чичо. — Той нежно побутна Абан към камилата му и стисна здраво въжетата на стълбичката, докато чичо му започна с усилие да се катери по нея. — Да им викна ли да докарат повдигачка?
Абан постави патерицата си върху ръката на младия духовник и се отпусна върху нея, като изкачи поредното стъпало. Джамер изпъшка и отдръпна ръката си, но докато я тръскаше, не спираше да се подсмихва.
Абан най-после се изкатери на гърба на противния звяр и закопча ремъците. За разлика от Керан, той не можеше да язди кон дълго време, без да изпита непоносими болки. По-лесно беше да се разположи върху покритата с балдахин седалка върху любимата му камила. Животното беше упорито, често хапеше и плюеше, но шибнеше ли го с камшика, препускаше бързо като красиянски кон, а в този поход скоростта щеше да е от голямо значение.
Той не отмести погледа си от пътя, докато процесията не премина през портите, след което се спря и се обърна назад, за да хвърли един изпълнен с копнеж поглед към високите стени на имението му. Това бе първото място, където се бе почувствал в безопасност, след като Ахман изведе народа си от Пустинното копие. Критът на стените още не беше изсъхнал съвсем, пазачите му още не бяха привикнали към ежедневните си задължения, а той вече трябваше да го напусне.
— Не са толкова красиви, колкото двореца на дамаджата — каза Керан, — но пък са здрави като крепостта в Пустинното копие.
— Върни ме обратно жив, строеви офицер — каза Абан, — и ще те направя по-богат и от дамаджите.
— За какво ми е това богатство? — попита Керан. — Имам си моята чест, моето копие и Шарак. Един воин не се нуждае от нищо повече.
Строевият офицер се засмя на притеснения вид на Абан.
— Не се страхувай, кхафите! За добро или за лошо, сега съм се заклел на теб. Честта изисква да те върна обратно жив и здрав или да умра, докато се опитвам да го постигна.
Абан се усмихна.
— Първото, ако обичаш, офицер. Или и двете, ако се наложи.
Керан кимна, смушка коня си и процесията го последва. Зад тях се движеше Абановата Стотица, кха’шаруми, подбрани и обучени от Керан. Декретът на Избавителя му разрешаваше да разполага само със сто воини, но Абан беше взел стой и двайсет, в случай че някой се провали или бъде осакатен по време на обучението.
Засега всички бяха преминали, но обучението тепърва започваше. Абан щеше да ги върне, ако Черепният трон пожелаеше, но нито миг по-рано. Искаше му се да ги вземе всичките в Лактън, включително неговите петстотин чи’шаруми, но Джамер и жените на Абан имаха нужда от мъже, които да пазят имението му, а и нямаше да е добре да парадира с цялата си сила пред двора на Джаян.
Когато стигнаха до тренировъчната площадка, Шарум Ка тъкмо даваше последни инструкции на по-младия си брат Хошкамин. Джаян беше изумил всички в двора на андраха, когато бе обявил, че Хошкамин, който тъкмо бе облякъл черното, ще седне на Копийния трон в негово отсъствие.