Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Абан трябваше да реши този проблем, ако искаше да направи момчето по-податливо на влиянието му.
— И защо трябва да плащам на тези кучета? — сопна му се Джаян. — Те направо ми изсмукаха кръвчицата! И за какво? Куполите на двореца ми приличат на напукани яйца! Не, след тази победа те или ще подновят работата си, или ще наредя да ги избият.
Абан кимна.
— Това е ваше право, Шарум Ка. Но тогава ще се лишите от умели занаятчии, а останалите няма да разполагат с материали за работа. Или възнамерявате да убиете и работниците в кариерите? Производителите на отточни тръби? Дали заплахите ще поддържат впрегатните животни живи, когато няма да има пари за храна?
Джаян се умълча и Абан го остави да помисли известно време.
— Честно казано, Шарум Ка — рече най-накрая той, — ако смятате да убивате някого, най-добре ще е това да са лихварите с безумните лихви, които ви начисляват.
Джаян стисна ръцете си в юмруци. Всеизвестно беше, че е взел заеми от всеки един лихвар в Красия. Той отвори уста, за да започне тирада, която най-вероятно щеше да завърши със заповед за нещо кърваво и глупаво.
Абан се прокашля тъкмо навреме.
— Ако ми позволите да преговарям от ваше име, Шарум Ка, мисля, че ще успея да изчистя голяма част от вашия дълг и да започна редовни плащания, които ще позволят работата по двореца ви да продължи, и то без да изпразня кесията ви.
Той снижи глас така, че думите му да стигат единствено до ушите на Джаян.
— Вашите сила и влияние само ще се увеличат, ако към тях прибавите репутацията на човек, който си плаща дълговете, Шарум Ка. Какъвто беше баща ви.
— Не вярвайте на кхафита, Шарум Ка — предупреди го Хасик. — Шепотът му ще напълни душата ви с отрова.
— Повярвайте ми — каза Абан, кимвайки към Хасик — и ще можете да дадете на вярното ви псе златен член, който да допълни златния му зъб.
Джаян се разсмя и останалите от антуража му побързаха да го последват. Лицето на Хасик почервеня и той посегна към копието си.
Джаян пъхна два пръста в устата си и изсвири треперливо.
— Свирчо! Зад мен!
Хасик се обърна невярващо към него, но студеният поглед на младия Шарум Ка му показа ясно как ще се разправи с всяко неподчинение. С наведена глава Хасик отиде да застане зад Джаян.
— Справи се добре, кхафите — рече Шарум Ка. — Може би все пак няма да се наложи да те убивам.
Абан стискаше зъби, но полагаше огромни усилия, за да запази спокойно изражение на лицето, докато гледаше как воините обграждат склада. Беше умолявал Джаян да му позволи да изпрати на тази деликатна мисия своята Стотица вместо дал’шарумите, но предложението му беше отхвърлено. Твърде много слава щеше да се спечели от това.
Масивната сграда на доковете имаше големи прозорци, които гледаха към трите големи кея, пронизващи водата като тризъбец. Смяташе се, че вътре са се барикадирали местният търговски княз, господарят на док Айза, и неговите телохранители.
Според шпионите на Абан господарите на докове бяха истинската власт в Лактън. Херцог Рийчърд беше най-силният от тях, но гласът му нямаше по-голяма тежест от останалите, освен ако не се стигнеше до равенство в гласовете.
— Посрамваш го с тази задача — каза Керан.
Абан се обърна към приближаващия строеви офицер, който кимна към Безухия. Останалите от Абановата Стотица се бяха пръснали из града, проучваха и изготвяха доклади.
— Безухия е един от най-добрите бойци, които съм виждал някога — продължи свободно да го хвали Керан, защото знаеше, че воинът няма да го чуе. — Той трябва да е навън и да убива алагаи, а не да пази някакъв си дебел кхафит, който се страхува от малко слънце.
И наистина кха’шарумът, със своите седем фута набъбнали мускули и окичен с всякакви оръжия, изглеждаше малко глупаво, стиснал деликатния хартиен чадър над Абановата глава. Тъй като беше ням, не можеше да протестира, не че Абан щеше да му обърне внимание. Мислеше си, че познава слънцето добре след живота си в красиянската пустиня, но отражението му от езерната вода го превръщаше в нещо съвсем различно.
— Плащам много добре на моите кха’шаруми, офицер — каза Абан. — Ако пожелая да облекат пъстроцветни женски роби и да ми танцуват край възглавниците, те ще са достатъчно умни, за да го изпълнят с усмивка.
Той се обърна, за да гледа как шарумите избиват вратите и нахлуват в склада. От втория и третия етаж стреляха лъкове. Повечето стрели отскочиха от кръглите защитени щитове, но тук-там по някой воин извика и падна.
Бойците продължаваха да напират, скупчени на вратата. Отгоре хвърлиха бъчва с масло, последвана от факла, и десетина мъже пламнаха. Някои от тях проявиха здравия разум да хукнат по кея и да скочат във водата, но останалите започнаха да се щурат наоколо с писъци, подпалвайки и други. Техните братя воини бяха принудени да насочат копията си срещу тях.