Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Щом се нуждаем от всеки способен воин, тогава предлагам на даматите също да им бъде позволено да се бият — рече Асукаджи.
— Подкрепям — обади се веднага Асъм.
— Изключено — заяви Ашан.
— Значи, изпитваме сериозна нужда от воини, а ти си готов да вземеш жените пред онези, които са се обучавали в Шарик Хора? — попита настоятелно Асъм.
— Избавителят го забрани — отвърна Ашан. — Даматите са твърде ценни, за да бъдат подлагани на риск.
— Баща ми го забрани миналото Новолуние — поправи го Асъм, — и то само за онзи цикъл. Тогава забрани и шарум’тингите, но тази вечер рогът на шарак ще призове и тях. Защо не и даматите?
— Не всички дамати са млади, силни мъже като теб и моя син, племеннико — отвърна Ашан.
— Никой няма да бъде принуждаван да се бие насила — поправи се Асукаджи, — но величието на Еверам в нощта не трябва да бъде отказвано на онези, които го пожелаят. Шарак Ка приближава.
— Може би — рече Ашан. Този път дори не погледна към Иневера. — Но още не е започнала. Даматите ще останат зад защитите.
Асъм сви устни, което отново напомни на Абан колко млад беше все още. Джаян се подсмихна подигравателно, но Асъм изпъна гордо гръб и се престори, че не го е видял.
— Значи, е решено — каза Иневера. — В първата зора след Новолунието Джаян и неговите воини ще потеглят, за да нанесат съкрушителен удар в името на Еверам.
Джаян отново се поклони.
— Пристан ще бъде наш, а Лактън ще бъде стиснат в задушаваща хватка, преди дори да е разбрал, че приближаваме.
Иневера кимна.
— Не се и съмнявам в това. Но ще ни изпращаш точни отчети за всичките си разходи и за конфискувания десятък.
— А? — възкликна изумено Джаян. — Аз да не съм някой кхафит, че да си губя времето със сметки и счетоводни книги, докато хората ми проливат кръвта си?
— Естествено, че не си — отвърна Иневера. — Затова Абан ще те придружи.
— А? — сепна се Абан и почувства как стомахът му пада в топките.
Глава 11
Пристан
333 г. СЗ, Есен
— Дамаджа, сигурно има някаква грешка — каза Абан. — Задълженията ми тук…
— Могат да почакат — отсече гласът на Иневера в ухото му. Това, че бе отказала да му отговори лично, а беше предпочела да използва обицата с хора, показваше, че решението ѝ е окончателно. — Беше твърде убедителен, кхафите — продължи дамаджата. — Нуждаем се от реколтата на лактънците, за да поддържаме силата на войската ни, а и двамата знаем, че Джаян по-скоро би предпочел да се изходи в лактънското зърно, отколкото да го изпрати в Дара на Еверам. Трябва да се погрижиш то да стигне до тук.
— Дамаджа, синът ви ме мрази — каза Абан. — Толкова далеч от вас…
— Може би ти ще си този, който ще бъде улучен от някоя заблудена стрела и няма да се върне? — попита Иневера. — Да, възможно е. Ще трябва да внимаваш, но докато се занимаваш с онази част от войната, която не му е по вкуса, Джаян ще разбере, че е по-добре да те остави жив.
— А телохранителят му Хасик, когото хората ми кастрираха? — попита Абан.
— Ти пусна тоя джин от бутилката, кхафите — отвърна Иневера. — От теб зависи да намериш начин да го върнеш обратно. Смъртта на Хасик няма да напълни нито едно мускалче със сълзи.
Абан въздъхна. Керан и Безухия не се отделяха от него, така че Хасик едва ли щеше да се опита да го нападне, а и самият той можеше да свърши достатъчно полезни неща за Джаян, за да спечели за кратко време благоразположението му. Несъмнено в Лактън можеше да се добие цяло състояние. Огромно състояние, за човек с остър ум.
— Значи, мога да се върна заедно с десятъка? — попита той.
Със сигурност можеше да издържи няколко седмици.
— Можеш да се върнеш, когато Лактън издигне красиянското знаме, но не ѝ преди това — отвърна Иневера. — Заровете казват, че завземането ще се провали без проницателност, а тя се открива трудно в двора на сина ми. Ти трябва да ги направляваш.
— Аз? — Абан зяпна от изненада. — Да водя война и да давам заповеди на сина на Избавителя? Подобни неща не отговарят на кастата ми, дамаджа.
Думите му накараха Иневера да се изсмее.
— Кхафите, моля те. Не обиждай и двама ни.
Точно както бе предсказала Иневера, Новолунието не беше придружавано от обичайните агресивни атаки на алагаите, но дори бунтовниците сред чините не бяха толкова глупави, че да отслабят защитите в мрака на новата луна. Зората след третата нощ изгря твърде бързо.
— Веднага щом пътят е обезопасен, искам да получавам ежедневни доклади за всяка операция — каза Абан на Джамер.