Теории за полета
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-193-9
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Теории за полета». Краткое содержание книги:
Теорема: Петрович има много тайни.
Доказателство: Първо, например как да създаде антигравитация. Второ, той е скътал разумна компютърна програма на скрит сървър - същата програма, която преди няколко месеца едва не унищожи Метрозоната.
Теорема: Градът се разпада.
Доказателство: Хората от Външната зона искат онова, което притежават гражданите на Метрозоната. А сложат ли ръка върху него - да го изравнят със земята. Сега, когато сърцето на града е разрушено от Новия джихад на машините, Външните най-накрая съзират своя шанс.
Теорема: Тези събития са свързани помежду си.
Доказателство: Някой се опитва да убие Петрович и за да го направи, е готов да потопи целия град.
„Дребен, безсмъртен, симпатично досаден, Петрович крачи в пълно снаряжение под неоновите светлини на Лондон като излязъл от класическо аниме. Джон Гримуд
- Другият. Чехъл. Къде е той? В Епинг Форест?
- Да. Но се намира твърде далеч, за да успее да се намеси.
Петрович изпуфтя с досада.
- Доскоро разполагах с бойни хеликоптери, но ЕОС ги отзова. Жалко.
Стигнаха до Севън Систърс Роуд и колата плавно спря. Останалите три автомобила също спряха, блокирайки улицата. От тях започнаха да излизат облечени в черно мъже, въоръжени с карабини.
Петрович слезе, стиснал устройството под мишница. От мястото си можеше да види входната врата на Чейн.
- Файона, Маса или както там трябва да те наричам. Искам да те използвам.
Тя послушно се приближи до него и двамата се отдалечиха леко встрани от останалите.
- Ще вляза вътре и ще ги убия. Няма да заподозрат нищо и няма да имат време да наранят жена ти.
- Изкушаваш ме - отвърна Петрович. - Но както правилно бе изтъкнато, не бих могъл да ти се доверя изцяло.
- Искаш ли да се свържа с тях?
- Не. Можеш да използваш кодови думи, за които няма и да се досетя, че означават нещо. Просто искам да ми кажеш честоти, метод на кодировка, такива неща. Оттам нататък поемам аз. - Той въздъхна. - Ако ти позволя да предприемеш нещо и Мади умре, ще поискам да превърна цялата ти страна в пустош. Затова е по-добре сам да прецакам нещата.
Костюмът й притежаваше няколко превключвателя от вътрешната страна на китката и тя ги включи. Петрович предполагаше, че ако намерението й е да го убие, сега беше също толкова удобен момент, колкото и всеки друг. Намираше се толкова близо до колегите си - би мог-ла просто да им извика.
Но след всеки натиснат превключвател той виждаше как костюмът й постепенно оживява. Тя имаше подсилена мускулатура и медицински комплект, който можеше да притъпи болката, да вдигне адреналина, да съсири кръвта. Той знаеше за навигационната система, но не и за нощното виждане или разнообразието от скрити оръжия. Костюмът й можеше да поддържа топло или студено, можеше да отбие острието на хладно оръжие, можеше да пусне петдесет хиляди волта през пръстите ?.
Петрович проникна в компютъра на костюма и хакна диагностичната програма. Сега се намираше по-близо до нея от собствената й кожа и побърза да вземе онова, от което се нуждаеше. Антената се простираше по дължината на гръбначния й стълб, а късовълновият предавател представляваше незначително петно върху единия от бъбреците ?.
- Готов ли си?
- За какво?
- Извинявай - рече Петрович. - Не исках да го казвам на глас.
[Долавя се нещо, което прекосява Ирландско море. В момента е в безмоторен режим, но от време на време коригира курса си. Ще го атакувам в първия удобен момент.]
- Благодаря. Да видим какво ще каже Даниълс.
И тъй като Петрович използваше позивната на Маса, агентът предположи, че го търси тя.
- Какъв е статусът ти? - Гласът му беше неразпознаваем: дигитализиран, механичен и монотонен.
- Добрый вечер, капитан Даниълс. Как поживаешь?
Радиовълните съскаха достатъчно дълго, за да го изнервят.
Най-накрая през тях се чу съвършено ясно една-единствена дума.
- Ти.
- Ела да пообсъдим някои неща - каза Петрович.
33.
Петрович стоеше на пътя, чудейки се какви да са следващите му думи. Двамата мъже в апартамента на Чейн можеха да предвидят всичките му ходове. Можеха да оспорят всеки негов аргумент, а той можеше да постъпи по същия начин с тях.
- Добре, нещата стоят така: аз спечелих, а вие изгубихте. Каквото и да се случи отсега нататък, не трябва да забравяте, че плановете ви са провалени; клетката ви е разбита, мисията ви се провали, правителството ви е безнадеждно компрометирано. Каквато и да е мисията ви тук, тя е провалена.
- Ние държим съпругата ти...
- Да, да, знам. Общо взето, знам всичко, затова нека престанем с глупостите и да се захващаме за работа. Ако искате да се приберете вкъщи, вероятно мога да го уредя. Ако искате да излезете навън в един последен безполезен опит - и това мога да го уредя. Знам точно къде се намирате и разполагам с нужната поддръжка, за да осъществя заплахата си, така че в никакъв случай не можете да се измъкнете. Екипът по изтеглянето ви, който в момента се приближава към бреговете на някогашен Уелс, никога няма да стигне до вас. - Петрович се поколеба. - Разполагате с достатъчно време. Помислете си. Знаете как да се свържете с мен.
- Какво си направил с Маса?
- Използвам нейната честота. Направете си изводите - рече двусмислено той. - Ще чакам.
- Ти... изобщо не попита за съпругата си, Петрович.
- Не, не съм. Известна ли ви е котката на Шрьодингер?