Кървава роза [bg]

Рен подуши въздуха.

— Ефрон и Лумин са наблизо.

— А те не вземат участие в същинските битки — добави Мейсън. — Никога.

— Според информацията, която получихме, планирате да изпратите малък отряд начело с Потомъка, който да довърши това — каза баща ми.

Конър кимна.

— Ние сме този отряд.

— С ваше позволение бих искал да се присъединя към него.

— Не искаш ли да ръководиш глутницата си? — попита Конър.

— Те са в добри ръце. — Баща ми посочи Нев. — Двамата с Итън планираха това нападение и именно той трябва да го доведе докрай.

Нев се преобрази и изджавка одобрително.

— Аз ще остана с Нев — каза Мейсън, поглеждайки към мен. — Ако нямаш нищо против.

— Върви — кимнах аз. — И се оглеждайте за Ансел и Тес.

— Знаеш, че ще го направим — увери ме Мейсън, като ми смигна. В следващия миг двата вълка нададоха силен вой и се втурнаха, за да се включат в битката.

Баща ми ме изгледа остро.

— Брат ти е тук?

— Не за да се бие — обясних. — Помага на Търсачите да се грижат за ранените. Ще бъде в безопасност, доколкото е възможно.

„Или поне така се надявам.“

— Нямаше да го оставя. — Брин погледна гузно баща ми. — Но реших, че ще имаме нужда от всички бойци, с които разполагаме.

— Разбира се. Мястото ти е с твоята глутница. — След това погледна към Конър. — Е?

— Няма защо да питаш. Още един алфа ще ни бъде страшно полезен.

— Чудесно. Защото е крайно време да направя едно лично посещение на Емил. Дължа му го.

— Тъкмо от онези посещения, които най обичам — обади се Итън. — Аз също съм си намислил едно такова.

Конър изсумтя.

— Е, да не ги караме да ни чакат тогава.

Баща ми, Рен, Брин и аз се преобразихме и като наобиколихме отбранително тримата Търсачи и Шей, поехме покрай северната стена на имението.

— Страничната врата ще ни отведе в кухнята — каза Шей. — Ще проникнем в задната част на къщата и ще трябва да се доберем до библиотеката оттам.

Усетих как по кожата ми пробягват тръпки. Това означаваше, че ще трябва да се промъкваме през коридорите на имението, покрай всички онези ужасяващи картини и страховити статуи. Всяка от които можеше да се събуди за живот, ако Боск Мар ни очакваше.

Още чувах шума от битката зад нас, ала когато наближихме ъгъла на постройката, стените сякаш го удавиха. Огромното имение ни откъсна от войната, разделяйки ни и от врагове, и от съюзници. Макар от самото начало да знаех, че планът е такъв, усетих как ме облива вълна от ужас, когато си дадох сметка, че малкият ни отряд ще трябва да се изправи срещу страхотиите съвсем сам.

— Ето я вратата. — Шей пристъпи напред и в същия миг от сенките се отдели тъмен силует.

Лаят ми отекна едновременно с вика на Конър:

— Шей! Отдясно!

Когато призракът нападна, Шей вече бе вдигнал Кръста на елементите, готов да го посрещне. Ала не само призракът се бе раздвижил — иззад имението се появиха четири вълка, препуснали към нас като същинска буря от остри зъби и свиреп вой.