Кървава роза [bg]

— Горкичкият Конър — подхвърли Адна. — Такава деликатна душица.

Конър й хвърли укоризнен поглед.

— Предупредихме ви — настоя Нев. — Виж само.

Той се преобрази и наведе глава, за да ни покаже черния символ, нарисуван на челото му.

— Хей! — усмихна се Шей. — Това е моята татуировка.

— Знакът на Потомъка — каза баща ми. — Решихме, че това е най-добрият начин да удостоверим самоличността си. Всички вълци, които се присъединиха към нас, бяха белязани от Итън. Идеята беше негова.

— Аха. — Нев отново си беше възвърнал човешкия образ. — Така че никой да не ни застреля. Особено Итън.

— Да, той открай време първо стреля, а после задава въпроси — засмя се Конър. — С вас ли е?

— Включи се в южната атака — отвърна баща ми. — Но предполагам, че скоро ще дойде.

— Искате да кажете, че сте довели още вълци? — обади се Адна.

— Разделихме се на три отряда — обясни баща ми. — Моят е най-многобройният. Заобиколихме засадата на Бейн от двете страни и ги нападнахме отзад.

— Толкова много вълци? — Веждите на Рен подскочиха. — Привлекли сте и някои от глутницата на Бейн.

— Баща ти не може да се нарече особено благ, Рение. — Татко го наблюдаваше изпитателно. — Прогони собствения си син, както и мнозина други. Това е цената на жестокостта.

— Емил Ларош не ми е баща — заяви Рен, без да трепне. — Не му дължа нищо.

— Така е. Търся мир с теб, алфа.

— И аз — с теб. — Рен наклони глава и ме погледна. — Дъщеря ти е най-храбрият вълк, когото познавам. Тя е истинска алфа.

— Така е. — Баща ми се усмихна: първо на Рен, а после и на мен.

— Мисля, че Рен се опитва да се докара пред баща ти — прошепна Брин в ухото ми.

— Шшшт! — Настъпих я по крака.

Шей се размърда неспокойно при тази размяна на реплики и баща ми го погледна с усмивка.

— Толкова много лидери в такъв малък отряд трябва да е истинско предизвикателство.

— Най-сетне някой има куража да го каже! — ухили се Мейсън и Нев го плесна по тила.

— Радвам се, че сте убедили вълците на Бейн да се присъединят към нас — каза Конър, без да обръща внимание на Мейсън и Нев, които бяха започнали да се бутат. — Не знаехме дали някой е в състояние да го стори.

Баща ми кимна.

— Аз също се радвам. Заслугата е най-вече на Невил.

— Благодаря, Стивън — каза Нев, който междувременно бе успял да улови главата на Мейсън в хватка ключ. — Но имах помощ. Сабин и Калеб — онзи, когото видяхте в „Идън“, същият, с когото свирехме в „Бърнаут“ — изиграха съществена роля. Том пък осигури сигурно място, където да се срещаме, докато набираме съюзници. Определено беше плод на общите ни усилия.

В този миг Мейсън го преметна по гръб.