Поглед в бъдещето [bg]

По коридора се зададе привлекателна жена на средна възраст с луничаво лице. Мут й показа значката си.

— Търся Тео Прокопидис — каза той.

Жената кимна.

— Преди обяд беше тук; сега ще проверя къде е.

Тя го поведе навътре в сградата; надникна в две стаи, но Тео не беше там.

— Да проверим в кабинета на съпруга ми — предложи. — Двамата с Тео работят заедно. — Те тръгнаха по друг коридор и влязоха в един кабинет. — Джейк, този човек е полицай. Търси Тео.

— Той слезе в тунела — отвърна Джейк. — Пак проклетият криостатен клъстер в трети октант.

— Може да е в опасност — обясни Мут. — Ще ме отведете ли при него?

— В опасност ли?

— В неговото видение днес трябва да бъде застрелян — и аз имам много добра причина да вярвам, че това ще стане долу в тунела.

— Мили Боже — възкликна Джейк. — Ъъъ, да, разбира се — ще ви отведа при него… По дяволите! Дявол да го вземе, сигурно е тръгнал с влакчето.

— Влакчето ли?

— По продължение на целия пръстен има монорелсов влак. Сигурно е отишъл с него на десет километра оттук.

— Само един влак ли имате?

— Преди бяха четири, но отдавна ги продадохме. Остана ни само един.

— Можете да влезете през станцията за достъп — обади се жената. — Няма път дотам, но можете да прелетите над нивите.

— Да, да! — възкликна Джейк. Той се усмихна на жена си. — Красива и умна! — После се обърна към Дрешер. — Да вървим!