![Поглед в бъдещето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/9/pogled-v-bdeshcheto-bg-download.jpg)
Поглед в бъдещето [bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Весела Люцканова“
- ISBN: 954-311-083-4
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Поглед в бъдещето [bg]». Краткое содержание книги:
Една минута и четирийсет и три секунди, които промениха света.
Внезапно, без никакво предупреждение, всичките седем милиарда души на Земята изпадат в безсъзнание за почти две минути. Милиони умират, когато самолети катастрофират, хора падат по стълби и коли се сблъскват една с друга.
Но това е най-малкото предизвикателство пред оцелелите. По време на припадъка всички са надзърнали в собственото си бъдеще — и сглобяващата се мозайка от тези видения заплашва да повлияе необратимо на живота им.
Робърт Сойър е един от само шестнайсетте писатели, които някога са печелили и двете награди за най-добър роман „Хюго“ и „Небюла“. До момента е публикувал осемнайсет романа и е получил повече от четирийсет национални и международни награди.
„Поглед в бъдещето“ е четвъртата среща на българския читател с Робърт Сойър — след „Терминален експеримент“, „КК Старплекс“ и „Четвъртото измерение“.
Машинистът трябваше да седи с изпънати напред крака; кабините не бяха достатъчно високи, за да поберат нормално седяща фигура. На предниците им беше гравиран надпис „ОРНЕКС“ — името на производителя на монорелсовото влакче. От двете страни на надписа бяха разположени малки червени светлоотражатели, а под тях по цялата дължина на кабината бяха положени черно-жълтите аварийни маркировки; производителите искаха да бъдат сигурни, че кабините ще се виждат отдалеч в мъждивата светлина. През 2020 година монорелсовото влакче беше подобрено; вече вдигаше около шейсет километра в час, което означаваше, че за по-малко от трийсет минути можеше да обиколи тунела.
Тео извади една кутия с инструменти от шкафа на спирката и си сложи жълтата каска — въпреки че рядко слизаше в тунела, той заемаше достатъчно висока длъжност, за да има лична каска. Отиде до едната вагонетка и остави кутията вътре, качи се в кабината, насочена към него — обратно на часовниковата стрелка, подкара влакчето и с бръмчене се изгуби в тъмнината.
Детектив Хелмут Дрешер се опита да продължи работата си; трябваше да прегледа седем случая, а капитан Лавоазие бе поискала от него повече резултати. Но мислите на Мут непрекъснато се връщаха към молбата на Тео Прокопидис. Човекът изглеждаше доста приятен; на Мут му се искаше да може да му помогне. Освен това за мъж около петдесетте изглеждаше в много добра форма. Детективът намери флатсито, на което бе записал разговора им; на екрана все още се виждаше прозорчето с биографичните данни на Тео. Роден на 2 март 1982 година — значи беше на четирийсет и осем. Твърде възрастен за боксьор — освен това нямаше физиката на такъв. Може би в алтернативната реалност, показана във виденията, той бе по-скоро треньор или съдия, отколкото боксьор.
Но не — нещо не му се струваше както трябва. Мут не носеше със себе си визитната картичка, която Тео му беше дал преди двайсет години, въпреки че я бе запазил през всичките тези години и дори я разглеждаше от време на време: на нея с големи букви пишеше ЦЕРН. Така че ако през 2009-та вече е бил физик, едва ли по-късно щеше да реши да прави кариера в спорта. Но Мут ясно си спомняше собственото си видение: мъжът с широк зелен работен комбинезон — съдебният патолог, както вече знаеше — убедено беше заявил, че Прокопидис е бил убит на ринга и…
На ринга.
Какво му бе казал по-рано Прокопидис? Сигурно сте чували за него: на стотици метри под ЦЕРН има прокопан кръгъл тунел, с обиколка двайсет и седем километра. Като гигантски пръстен, нали се сещате?
Навремето Мут беше още хлапе — малко хлапе, което гледаше бокс с баща си; малко хлапе, което обичаше филма „Роки“. Тогава просто бе решил, че „на ринга“ означава „на боксов мач“ и повече не се беше замислял.37
Гигантски пръстен, нали се сещате?
Мамка му. Може би Прокопидис наистина беше в опасност. Мут стана от бюрото си и тръгна към кабинета на капитан Лавоазие.
Повреденият криостатен клъстер се намираше на около десетина километра път; монорелсовото влакче щеше да откара Тео там за десет минути. Лъчите на фаровете прорязваха тъмнината. Из целия тунел бяха монтирани флуоресцентни осветителни тела, но нямаше смисъл да се осветяват всичките двайсет и седем километра.
Най-накрая Тео пристигна на мястото, където се намираше неизправният криостатен клъстер. Той спря влакчето, слезе от него, намери таблото за управление на локалното осветление и включи всички лампи на петдесет метра пред и зад него. След това извади кутията с инструментите и тръгна към повредената част.
Този път капитан Лавоазие не възрази и разреши на Дрешер да охранява Тео до края на деня. Мут се качи на обикновената си, немаркирана кола и потегли към ЦЕРН. Не очакваше мястото да е по-различно от останалите: мислеше, че сигналът от транспондера на полицейската кола ще накара вратите да се отворят автоматично и да я пропуснат. Обаче му се наложи да спре и да покаже значката си на компютъра пазач, преди бариерата да се вдигне. Освен това той поиска от компютъра да го упъти — комплексът на ЦЕРН се състоеше от десетки почти изоставени сгради. За около пет минути успя да открие центъра за управление на Големия адронен колайдер. Паркира колата си на асфалта и изтича вътре.
37
Английската дума „ring“ освен „ринг“ означава и „пръстен“. — Б.пр.