Марсианецът [bg]

— Вогъл — каза Люис в микрофона на слушалките си. — На позиция ли си?

Вогъл чакаше във все още херметизирания въздушен шлюз 2, със скафандър, но без шлем.

— Да, на позиция съм и в готовност — отвърна той. Щеше да излезе от кораба, ако Бек изпаднеше в беда и имаше нужда от помощ.

— Добре, Мартинес — каза командирът. — Вкарай я.

— Слушам, командире.

— Разстояние четиресет и три метра, скорост 2.3 метра в секунда — докладва с ясен глас Йохансен.

— Всички показания са в номинала — отбеляза Мартинес.

— Слаба ротация на сондата — каза Йохансен. — Относителната скорост на въртене е 0.05 оборота в секунда.

— Всичко под 0.3 е добре — изтъкна Мартинес. — Системата за улавяне ще се справи.

— Сондата е в периметъра на ръчно улавяне — докладва Бек.

— Разбрано — каза Люис.

— Разстояние двайсет и два метра, скорост 2.3 метра в секунда — съобщи Йохансен. — Ъгълът е добър.

— Ще я забавя малко — каза Мартинес и прати указания на сондата.

— Скорост 1.8… 1.3… — докладва Йохансен. — 0.9… стабилизира се на 0.9 метра в секунда.

— Разстояние? — попита Мартинес.

— Дванайсет метра — отговори Йохансен. — Постоянна скорост от 0.9 метра в секунда.

— Ъгъл?

— Ъгълът е добър.

— Значи може да успеем и с автоматичното улавяне — прецени Мартинес. — Ела при татко, миличка.

Сондата се носеше бавно към дока за скачване. Свързващото й рамо — дълъг метален триъгълник — влезе във фунията на дока, като пристърга леко по ръбовете. Докът придърпа рамото, като автоматично ориентираше сондата. Няколко силни звънтящи звука проехтяха из кораба, после компютърът докладва успешно скачване.