Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Марсианецът [bg]
Марсианецът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Марсианецът [bg]

Электронная книга - «Марсианецът [bg]». Краткое содержание книги:

Преди шест дни Марк Уотни е стъпил на Марс — един от първите в историята на човечеството. Сега по всичко личи, че е ще и първият, умрял там. Трагедията започва с пясъчна буря, която пробива скафандъра му и едва не го убива. Изоставен от колегите си астронавти, той се озовава на милиони километри от Земята, сам, без комуникационна система. А дори да имаше такава, храната би му свършила много преди НАСА да изпрати спасителна мисия. Ала по всичко личи, че едва ли ще оцелее достатъчно дълго, за да умре от глад. Далеч по-вероятно е дефектното оборудване, непрощаващата Червена планета или добрата стара „човешка грешка“ да го докопат първи. Но Марк Уотни няма да се предаде без бой.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 149
Перейти на страницу:

— Знам — каза Мартинес.

— А аз трябва да чакам още петстотин трийсет и три дни, преди да правя секс!

— Същото важи и за мен — отбеляза отбранително той.

— През цялото време се тревожа — добави жена му.

— Да, знам. Съжалявам. Тя си пое дълбоко въздух.

— Ще се справим някак.

— Да, ще се справим — кимна той.

— Добре дошли в „Докладът на Уотни“ на Си Ен Ен. Днес наш гост е директорът на марсианските мисии Венкат Капур. Ще си говорим на живо по сателитна връзка с Китай. Д-р Капур, благодаря ви, че сте с нас.

— Благодаря и аз за поканата — каза Венкат.

— Е, д-р Капур, разкажете ни за „Тайянг Шен“. Защо отиваме чак в Китай, за да изстреляме сондата? Защо не го направим тук, в Щатите?

— „Хермес“ няма да навлезе в околоземна орбита — отговори Венкат. — Само ще мине покрай Земята на път за Марс. И скоростта му е гигантска. Трябва ни ракета, която не просто може да преодолее земната гравитация, но и да развие скоростта на „Хермес“. Единствено „Тайянг Шен“ може да направи това.

— Разкажете ни за самата сонда.

— Трябваше да я сглобим за минимален срок — обясни Венкат. — Лабораторията за реактивно движение имаше само трийсет дни за работа по сондата с изискване за максимална ефективност, но не за сметка на безопасността. Най-простичко казано, сондата представлява обвивка, пълна с храна и други провизии. Разполага със стандартен сателитен двигателен пакет за маневриране, но извън това е просто черупка с багаж.

— И това ще бъде ли достатъчно, за да стигне до „Хермес“?

— До „Хермес“ ще я транспортира ракетата. Двигателите са само за финото маневриране при скачването. В ЛРД нямаха време да монтират навигационна система. Затова сондата ще бъде контролирана дистанционно от пилот.

— Кой ще я контролира? — попита Кати.

— Пилотът на „Арес 3“ майор Рик Мартинес. Когато сондата наближи „Хермес“, той ще поеме контрола над нея и ще я насочи към дока за скачване.

— Не звучи много научно — засмя се Кати.

— Има и още по-ненаучна част — усмихна се Венкат. — Ако сондата не успее да се скачи с кораба по някаква причина, Бек ще излезе в открития космос, ще отвори сондата и ще пренесе съдържанието й до шлюза.

— Все едно внася вкъщи покупки от кварталното магазинче? — попита Кати.

— Именно — кимна Венкат. — По наши сметки ще трябва да го направи на четири курса. Но това е в краен случай. Не очакваме никакви проблеми с процеса на скачване.

— Звучи сякаш се опитвате да покриете всички възможни сценарии — усмихна се водещата.

— Налага се. Ако не получат тези запаси… е, трябва на всяка цена да ги получат.

— Благодаря ви, че отделихте време да отговорите на тези въпроси.

— За теб винаги, Кати.

Той се размърда на стола. Не знаеше какво да каже. След миг извади кърпичка от джоба си и изтри потта от оплешивяващото си чело.

— Ами ако сондата не стигне до вас?

— Опитай се да не мислиш за това — каза Йохансен.

— Майка ти е толкова притеснена, че дори не събра сили да дойде.

— Съжалявам — промълви Йохансен и сведе поглед.

— Няма апетит, загуби си съня, през цялото време й е лошо. И аз не съм много по-добре. Защо ви карат да правите това, не разбирам.

— Никой не ме „кара“ да го правя, татко. Сама пожелах.

— Защо причиняваш това на майка си, за бога? — настоя той.

— Съжалявам — повтори смутено Йохансен. — Уотни е колега от екипажа. Не мога да го оставя да умре.

Той въздъхна.

— Ще ми се да те бяхме възпитали в повече егоизъм. Тя се засмя тихичко.

— И как изобщо се озовах в тази ситуация? — жално продължи той. — Та аз съм мениджър по продажбите на завод за салфетки. Защо дъщеря ми е в космоса?

Йохансен сви рамене.

— Винаги си имала дарба за точните науки — продължи той. — И това ми се струваше прекрасно! Пълна отличничка. Другаруваше си с други генийчета, които бяха толкова срамежливи, че никога не биха се осмелили да флиртуват с теб. Не създаваше никакви проблеми. Дъщерята мечта за всеки баща, това беше ти.

— Мерси, тате. Аз…

— А после се озова на онази гигантска бомба, която те изстреля към Марс. Буквално.

— Всъщност — поправи го тя — ракетата само ни изстреля в орбита. Стигнахме до Марс благодарение на йонния двигател с ядрено захранване.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)