Марсианецът [bg]

Димната опашка на „Тайянг Шен“ се разнасяше в мразовитото небе над пустинята Гоби. Вече невидима с просто око, ракетата напредваше стремително към орбита. Оглушителният й доскоро рев отзвучаваше в далечен тътен.

— Перфектно изстрелване — отбеляза ентусиазирано Венкат.

— Разбира се — кимна Жу Тао.

— Вие наистина си свършихте работата и ни извадихте от голямо затруднение — каза Венкат. — И ние сме ви дълбоко признателни!

— Естествено.

— Вие, разбира се, получавате място на „Арес 5“. Всички печелят, с други думи.

— Ммм.

Венкат го стрелна с кос поглед.

— Не ми изглеждаш много доволен.

— Четири години работих върху „Тайянг Шен“ — каза Жу Тао. — Аз, както и много учени, компютърни специалисти и инженери. Всички те вложиха душата си в построяването на ракетата, а аз водех неспирни политически битки за финансирането на проекта. Накрая построихме една прекрасна сонда. Най-голямата, най-издръжливата непилотирана сонда в историята на човечеството. А сега тя си седи безполезна в един склад. И никога няма да полети. Държавният съвет няма да финансира друга такава ракета. Обърна се и срещна погледа Венкат.

— „Тайянг Шен“ можеше да е част от изключителен научен пробив. Сега е просто транспорт. Ще изпратим китайски астронавт на Марс, но какво ще спечели от това науката, което не би спечелила от престоя на друг астронавт? Тази операция е истинска загуба за научното познание на човечеството.

— Е — подхвърли предпазливо Венкат. — Не е загуба за Марк Уотни.

— Ммм — изсумтя Жу Тао.