Целувката на гепарда [bg]

— Далия? Мъртва? — изтърси тя. — Не! Не мога да повярвам.

— Къщата им изгоряла. Далия и бебето попаднали в плен на пламъците. Било късно през нощта и не успели да избягат.

— Бебе? — Хейзъл поклати глава. — Далия се е омъжила за Тарик? И са имали бебе?

— Син — кимна Пади. — Роди се преди шест месеца.

— Изобщо нямах представа — тихо рече Хектор.

— Тарик каза, че ти е писал.

— Значи не съм получил писмото. Изобщо не знаех.

Пади никога не го беше виждал толкова разстроен.

До него Хейзъл заплака тихо.

— Ох, Господи! — промълви тя. — Далия и бебето й, мъртви. Ох, Господи. Толкова е жестоко.

Хектор я прегърна през рамо и я поведе към терминала.

На следващата сутрин, когато влязоха в контролния център на терминала, Хейзъл още беше бледа и със зачервени очи. Хектор бе измъчен и сдържан. Бърт Симпсън и Пади станаха от местата си пред компютърните монитори на дългата контролна маса.

— Тарик е тук — каза Пади. — Чул е за пристигането ви и се върна от Аш-Алман рано сутринта.

— Извикай го — каза Хектор.

Пади включи интеркома и предаде нареждането. След няколко секунди на вратата тихо се почука.

— Влизай! — с дрезгав от чувствата глас извика Хектор.

Тарик застана на прага. Изражението му беше студено и откъснато. Хектор бързо отиде при него и го прегърна.

— Тежко е, стари приятелю — каза той. Гласът му още бе дрезгав.

— Да, тежко е — съгласи се Тарик.

Отстъпиха един от друг, смутени от неспособността да намерят думи. Хейзъл отиде при Тарик и докосна дясното му рамо.

— Сърцето ми е с теб. Далия беше великолепна жена. Дължа й живота си.

— Да — тихо рече Тарик. — Тя беше добра съпруга.

— А синът ти?

— Беше добро момче.

— Как се е случило това ужасно нещо? — попита Хейзъл.

— Вие бяхте нейни приятели — уклончиво отвърна Тарик. — Искате ли да се поразходим и да си спомним за нея?

„Иска да говори само с нас — досети се Хектор. — Взема много присърце съображенията за сигурност“, Той хвана Хейзъл за ръката и каза меко:

— За нас ще бъде чест да се разходим с теб, Тарик.

Излязоха на яркото слънце на Залива. В небето нямаше нито едно облаче и водите отразяваха великолепието му. Гледката беше твърде прекрасна за цялата тази тъга. Хейзъл вървеше мълчаливо по плажа между двамата мъже. Накрая не се сдържа.

— Пади ни каза, че е имало пожар в къщата ти? — оформи тя изявлението като въпрос.

— Да, госпожо Банок. Имало е пожар.

Тарик отново се умълча и те видяха как очите му проблясват на слънцето от сълзите и гнева.

— Опитах се да ги скрия. Купих къща в едно село, където никой не ги познава. Използвах друго име. Уредих брат й да остава при нея и да я пази, когато не можех да съм там. Той умря в пламъците с тях.

— Значи не е било злополука? — попита Хейзъл.

— Не беше злополука — потвърди Тарик и погледна към Хектор. — Знаеш кой го е направил.

Хектор кимна.

— Знам — с равен глас каза той.

Хейзъл впери поглед в него и също разбра.